Д-р Петрова от Разлог: Рецепта за успеха, подхранен с любов и упоритост

Снимка: Infomreja.bg

Младата лекарка е носител на "Златен Хипократ"

Тя лекува с усмивка и благ глас, с позитивизъм и надежда, с любов… Тя е красив речен камък от Пирин, който е твърд и непоклатим от мястото си. Тя е единствена! Единствена сред много и уникална с хармонията, която излъчва.

Д-р Петрова – лицето на медицината, не като професия, а като призванието да даряваш лек на болните. Положила клетвата да помага на човека, Гергана Петрова (Механджиева) е носител на „Златен Хипократ“. Единствената награда, която получават малцина дипломирани лекари в България, но при едно условие, което ги превръща в рядкост – да имат успех 6.00.

Идеята за идеалната домакиня, майка, съпруга и професионалист съществува в Холивуд и по комерсиалните реклами преди новинарския блок. Суперлативите като „Няма втора като теб“ се реализират при онези с повече комплекси и по-малко възможности.

Д-р Петрова обаче е Тя – единствена – майка, съпруга, дъщеря, лекар, отличник – защото е наредила живота си в любов. В тази статия не правим продуктово позициониране на успелия млад човек, а разкриваме рецептата за щастие, породено от добротата.

Гери Петрова е на четвърт век – години, в които вече е оставила отпечатък в историята на родния си край, на българската медицина и най-важното – има 5-месечно щастие, носещо гените ѝ.

Какво представлява наградата „Златен Хипократ“…

Това е една награда, която се присъжда единствено в специалност „Медицина“, която доказва, че през 6-те години следване – 12 семестъра, студентът е положил всички 50 изпита, на които е получил оценка „Отличен“. Отделно има 5 държавни изпита, на които също е получил 6.

„Златен Хипократ“ е рядкост, случва не всяка година и не на всеки випуск.

Не се връчва на студента с най-добрия успех, а само на този, завършил с отличие.

Повече от 6. Историята за плюсовете в живота на Гери

На изпита по биохимия второкурсничката получава 6+.

„Преподавателката доц. Йорданова, беше толкова впечатлена, че реши, че шестица не ми е достатъчна в книжката“, разказва д-р Петрова.

„Изпитът по биохимия е доста специфичен. Биохимията изучава процесите в човешкото тяло, но на биохимично ниво. Тоест всеки един процес е описан с формули. Затова няма добра успеваемост на изпита“, уточни младата лекарка.

Никога през живота ми не съм имала цел да изкарам пълно 6 на изпит, дори не съм помисляла, че ще ми връчат „Златен Хипократ“, тъй като самият кандидатстудентски прием и самото следване са достатъчно тежки. Това беше една мечта, която мислих, че не е възможна.

Не става въпрос на точкогонене, а на с цел постигане на знания.

Всички са чували, че в България младите кадри са недооценявани, но ето, че с много положен труд и желание, все пак има възвръщаемост. Моите преподаватели оцениха труда ми, категорична е д-р Петрова.

А кой презарежда батериите, какво коства пътят до неочаквания „Златен Хипократ“?

Аз имам голямата подкрепа на семейството ми и впоследствие на съпруга ми, тъй като това е един денонощен труд, едни сесии, в които аз съм чела по 18 часа на ден. Това са годините на младостта – докато моите ученици излизат и се забавляват, аз съм чела вкъщи. И всичко това не ми е липсвало, защото съм виждала смисъл във всичко това. Никога не съм си представяла, че трябва да изкарам отличен шест.

Когато е ставало въпрос за човешкия живот винаги съм знаела, че пациентът има нужда и аз трябва да го знам за себе си. И тъй като първите няколко години са най-трудни докато човек намери своя начин на учене, но след това става дума за надграждане. Това е един дългогодишен труд, който с надграждане се достига до този успех.

Първи лекар в семейството, и то с ударен старт – това е д-р Петрова.

Аз съм първо поколение лекар. Винаги съм била много ученолюбива и амбициозна и знаех, че в каквото и сфера да се заема като професия – ще дам всичко от себе си. Така дойде моментът, в който решех въпроса как бих била най-полезна с моята упоритост и мисля, че това е най-хуманното решение, което взех.

Запитана защо точно тази специалност я води до вратите на университета, отговорът изумява – защото той е съдържа Аз, а говори за Теб! Колко са хората, които учат, за да помагат?!

Идеята ми за помощ към другия води до мисълта за следване на медицина.

Мисълта, че реша ли да се заема с нещо, ще дам всичко от себе си.

С медицината знаех, че ще бъда от полза, но и ще се предизвикам в нещо – с по-трудно нещо, с нещо повече. Не само следването, но и работата е нелека, но удовлетворението идва.

Разложката гимназия дава крила

Най-голяма роля в Гимназията изиграла учителката на Гери по химия – Елена Тумбева.

Да, от малък град съм, но още през 2013, когато кандидатствах с химия, аз се представих безспорно най-добре. Тогава се класирах първа и с най-висока оценка на кандидатстудентския изпит в цяла България. Там се явиха кандидат-студенти, подготвяли се при професори от София, специализирани паралелки и училища, а аз имах знания от Разложката гимназия. Тези знания ме правеха конкурентна и дори се справях по-добре от някои. Подготовката ми започна 2 години преди кандидатстването. Госпожа Тумбева ми даде всичко най-необходимо, за да се справя.

И още с първия път бъдещата лекарка става първа сред първите, както казах в началото – единствена!

Ние се явихме 800 човека за 80 места.

И тогава Гери има най-добрия резултат.

Бъдещето на д-р Петрова се опива от думите: семейство и родина – наивно? Не! Категорично!

Оттук насетне ще си поставям нови цели. Категорична съм, че ще остана в България. Смятам да се занимавам с акушерство и гинекология. Основната ми задача, тъй като трябва да се усъвършенствам, е да отида на специализация в чужбина, там наистина се намират най-големите новости по всяка една специалност, но целта ми е да ги усвоя и да се върна в България, за да ги приложа.

Самите условия са по-добри не само финансово, но и като реализация, аз смятам, че човек си тежи на мястото – там, където са твоето семейство и приятели, където можеш да си полезен, е несравнимо с бързата реализация.

В навечерието на протестите на медиците пред Министерския съвет, ние разговаряме с един нов лекар.

Лекарите сами не могат да работят, цялата медицина е една екипна работа. Когато човек е разкъсан между две или три работи, не е удовлетворен, не може да се отдаде изцяло на професията си. От друга страна медиите са отговорни за спада на уважението към лекарската професия. Въпросът е комплексен. Човешкият ресурс е най-важен. Смятам, че с повече млади хора и с повече желание и упоритост, нещата ще се променят към по-добро, коментира д-р Петрова.

А най-голямото щастие все още в малки размери е изчакало мама да се яви и на последния си изпит.

Тя се роди три седмици след поселения държавен изпит. Бих казала, че всичко беше планирано. Колкото и успехи да постигне човек, ако няма кой да те посрещне вкъщи, всичко губи смисъл.

Заключението ми по темата за това кое ни лекува е – любовта и силата да постигаш. Срещайте се с хора като д-р Петрова – те могат да ви дадат рецептата – една щипка щастие, две лъжици упоритост, един пакет интелект!

Весели празници!

 

Снимки: Личен архив

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2za
loading...