Бизнесът иска образованието да произвежда кадри съобразно пазарното търсене, но засега в българските училища не се намира пресечна точка на търсенето и предлагането, заяви евродепутатът д-р Антония Първанова на кръгла маса в Благоевград.
Според зам.-ректора на Югозападния университет в Благоевград доц. Траян Попкочев обаче инициативата за това трябва да се поеме именно от бизнеса. Именно бизнесът трябва да каже на университетите какво му е нужно, за да могат висшите училища да обучават кадри, които после да се реализират бързо на пазара на труда.
Това бе един от акцентите в дискусията „Образователната реформа в контекста на бизнес средата и пазара на труда“, организирана с подкрепата на фондация „Фридрих Науман“. Форумът с широко представителство от научните, професионалните и бизнес средите се състоя вчера в Американския университет в Благоевград.
Лидерът на НДСВ, евродепутатът д-р Антония Първанова представи идеята да се издигне в образователен приоритет за България кауза „Дигитална нация“. Ако децата се насочват още от първите учебни класове да се образоват, да им се създават интереси в тази област, може в не толкова далечно бъдеще да се създаде нов специализиран човешки потенциал, който да се реализира в България.
"Специалистите в тази област не са толкова закрепостени към работни места и могат да останат в родината си, а да работят по поръчки от цял свят. България няма с какво много да се изяви пред Европа. Туризмът ни достига предела си, а в компютърния бранш и сега недостигът на кадри в България е от няколко хиляди души, а заплащането е много над средното за страната. За да станем дигитална нация обаче е нужно такъв образователен приоритет да се заложи още сега и в основата си образователната система да е подчинена на него", заяви д-р Първанова.
На кръглата маса Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт „Отворено общество“, изтъкна, че излизащите от университетите се реализират на пазара на труда до 5 години след завършване и само 1/4 от тях напускат страната. Почти всеки завършил стартира обаче от позицията на продавач. 46% си намират работа, отговаряща на квалификацията, 50% остават на позиции, за които не се изисква висше образование. За много от завършилите няма достатъчно работни позиции.
Път за подобряване на това положение е промяна на структурата на образование като се изследват нагласите и очакванията на учениците от горните класове, да се въведе професионално бразование и то да се насочи спрямо изискванията на пазара на труда, смята Стойчев.
Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята, че Агенцията по заетостта, заедно с бизнеса трябва да изработи професионални стандарти, които да се обвържат с образованието и по-бързо да се въведе дуалната система, при която учениците завършват и с професия, която може да им осигури приемливи доходи оше на старта.
Според д-р Първанова трябва да се изработи дълга визия за това каква нация искаме да бъдем. Образователната система да се ориентира към креативността и да постави нуждите на детето и младежа в центъра, а да не се ръководи само от оценяване на грешките. Само така може да се стимулира амбицията и предприемчивостта, категорична бе тя.
Даниел Кадик, регионален директор на фондация „Фридрих Науман“ предложи да се показват повече добри модели и да се пречупят през българската действителност. Той също наблегна на предимствата на дуалната система на обучение.
Участниците във форума от страна на родителските НПО наблегнаха на повече свобода при избора в образованието и на това, че държавните образователните стандарти трябва да се разчупят, така че да се избегне унифицирането на децата.
Участниците от Министерството на образованието изтъкнаха, че всички промени в системата на обучение се подлагат на дискусии преди да се вземе решение. А някои от идеите и предложенията, обсъдени на кръглата маса в Благоевград, ще бъдат подложени на по-широко обсъждане.
След кръглата маса д-р Първанова и представителки на Женска либерална мрежа направиха дарение на библиотеките на двата университета в Благоевград и на културни институции от региона.
