Винаги Югозападът не е отстъпвал по нищо на останалите области в България. Ако на изток си имат море, то в Пиринско имаме изобилие от планинска кристална вода.
Флората и фауната в нашия край е разнообразна, дори изумява. Не само в пустинята има кактуси, край Кресненско също растат такива, въпреки липсата на 50-градусовите температури, сушата и бедуините.
Страната ни е благоприятна среда явно за всякакъв вид растения.
Змийският остров е единственото място в България, където се срещат диворастящи кактуси, според ботаниците. Кактусите плътно са покрили на много места десетки квадратни метри по южните труднодостъпни скални склонове. Интересното е, че са се видоизменили в определена степен и са се аклиматизирали напълно. Вероятно са донесени чрез гларуси (хранейки се в ботаническата градина в Балчик) и мигрирайки по р. Марица. Все още не са проучени от представителите на науката.
Думата „кактус“ произлиза от гръцкото Κακτος кактос, използвано в класическия гръцки за един вид тръни, вероятно кардона, и използвано като родово наименование Cactus от Линей през 1753 г.
Според предположения на учените обаче през 1994 г. прашна буря, от която снега по Витоша пожълтял, довява семена от по-южни нам страни. Резултатът - стотици кактуси от два вида по склоновете на Лозенска планина над яз. Панчарево.
Мястото е известно на туристите с кактусовите плантации, но над Кривия тунел и отвъд Струма е осеяно с причудливите за нашия климат растения.
Кактусите цъфтят ежегодно с красиви цветове!
Видът „Опунция“ има ядливи плодове.
Докосването с ръка крие риск от десетки много малки иглички, които се махат много трудно и остават седмици наред по ръката, в което се убеди и нашият репортер.
Не е трудно да се намерят кактусите, те също са открили благоприятна среда да живеят и да се разпространяват. Имат достатъчно топлина през лятото, достатъчно влага заради реката и са запазили месестите си и бодливи листа, но и красиви цветове.