Уважаеми зрители,
Поради независещи от нас причини, програмираното гостуване на Малък градски театър „Зад канала” с представлението „БЕЛ АМИ” по Мопасан, за 13.11.17г. от 19:00ч. се ОТМЕНЯ.
Възстановяването на сумите за закупени билети или преиздаване се извършва на касата на Драматичен театър „Никола Вапцаров”- Благоевград.
Извиняваме се за неудобството и благодарим за проявеното разбиране.
Така за пореден път за половин година благоевградският театър уведомява зрителите, че театър няма!
Няма, защото няма хора, които да го посетят, а актьорите не могат и не е оправдано да излязат пред петима човека.
Защото обаче дискотеките и кафетата са пълни, а театрите – празни, си задава въпросът Цветелина Митова.
Тя е „човекът усмивка“. От нея струи позитивизъм, но когато стане дума за култура, Цвети говори с болка. Тя също като своите колеги от университета обича да се забавлява, но това не я спира да отдели 6 лв. за билет не за кино, а за театър.
Разбирането, че театърът е за старите или скучните е остаряло и скучно. Театърът е за интелигентните, казва Цвети.
Момичето е бъдещ филолог. Остават и само няколко месеца до дипломиране в ЮЗУ. Родом е от Сандански, но мирогледът ѝ се простира по-далече.
Цветелина спечели първо място на националния конкурс за есета „Носители на просвета“. И сега дава пример именно с това послание, което дават носителите на просвета – човек да бъде културен, да бъде в унисон с изкуството, защото това го извисява.
При разговора ни Цвети дава пример, че театърът се отлага, но същата вечер всички ще отидат на концерт на поп-фолк певец в местна дискотека.
Защо театър, а не Тони Стораро? Едното изключва ли другото?
Защо театър, а не Тони Стораро, бих могла да избера Тони Стораро, културата на чалгата, така наречената-масова култура, но душата ми се пълни с емоции, щом отида на театър, сърцето ми не трае пред прекрасна постановка, екзистенциална такава, дето щом излезеш от театъра, вярваш, че в света достойното не е на изчезване. Чувствам се културно обогатена, особено когато съм зрител на театър, поставен по някое любимо българско четиво. Разбирате, че да изгледаш внушителна постановка и да бъдеш на поредното чалга участие, никак не си приличат, чисто възпитателно. Дали едното изключва другото, не мисля. Не посещавам нощни заведения с чалга музика, но, като всеки млад човек, в петъчната или съботна вечер излизам. Забавляваме в добър клуб, където звучат всички комерсиални, тенденциозни хитове на родни и световни изпълнители. Театърът не би ме лишил от клуба, нито клубът от театъра.
Къде е културата и колко струва тя?
Културата е точно „под носа” ни. Струва едно вдъхновение повече! Говорихме си с приятелка да посетим театър, тук в Благоевград, точно „Бел Ами”, тя ми писа, че бил отменен, тъй като хората не проявили интерес към представлението. Тъжно! Но проблемът не е липсата на интерес към този театър, проблемът, според мен, е апатията към проправянето на път към културата. Да седнеш и да прочетеш книга?! Но как ще я прочетеш, до теб няма кой да те мотивира, да събуди искрата да я погълнеш, както се казва. Къде ще е културата, как да говорим за нея, като напоследък срещам толкова липси на елементарно възпитание?! Да отстъпиш реда си в магазина на бременна жена не е въпрос на култура, въпрос на възпитание е.
Млада си, а си избрала културата, литературата, киното, това лишавали те от приятели, защото повечето хора нямат такива интереси?
Не ме лишава от нищо, да бъда любознателна, напротив-окрилява ме, чувствам се щастлива, защото правя това, което ми е призвание-да пиша. Тази година беше изключително успешна за мен. Спечелих национален конкурс за писане на есе „Носители на просвета”, беше организиран под патронажа на министъра на образованието, победих в конкурса за есе на ВиК, Благоевград, „Пътят на водата”. Искам да кажа, много приятели и познати ме поздравиха лично, в социалната мрежа. Но всичко дължа на майка си, тя е човекът, който олицетворява достойнството, което нося с гордост благодарение на нейните възпитателни уроци. Научила ме е да бъда морална и вярваща в силата на доброто. Добре е, че я има! Аз съм късметлийка, защото средата, която ме заобикаля е пъстра, а с моите приятели се познавам от деца, споделяме всичко, което ни се случва.
Кога човек чувства необходимостта от театър?
Когато иска да изпита насладата от „целувката” между театър и литература, ей тогава.
Каква е разликата между театъра в големия град и този в малкия?
Разликата е много тънка. Театърът е събитие в малкия град, следователно-постановката се радва на интерес. В Сандански обичаме театъра, Сандански е моят роден град. Там, когато има театрално събитие, билетите се разпродават до няколко дни. В Благоевград, който е областният център на Югозападна България, публиката е по-естетична, радва се на множество добри представления, тоест може да различи добрия от несполучливия театър. Мисля, че благоевградската публиката е по-претенциозна от санданската. Миналата седмица имаше „Нощ на театрите” в Благоевград. Последователно, в рамките на няколко дни, всяка вечер имаше представления. Чух различни мнения за работата на актьорите. Но силно подкрепям организацията на подобни мероприятия както в по-големия, така и в по-малкия град.
