"Четиво за следователи" и философията за живота на писателя Стоян Лулов

Снимка: Infomreja.bg

Излезе от печат негова книга с разкази и новели

„Ако съм докоснал и развълнувал поне едно сърце, ако съм накарал поне един властимащ да стане по-състрадателен към подопечните си, ако съм убедил поне една консуматорска душа да не взема повече, отколкото дава, ще смятам мисията си за успешна.“ Това пише в края на своята книга „Четиво за следователи“ писателят Стоян Лулов.

„Четиво за следователи“ е сборник с разкази и новели, който излезе в края на миналата година. В него авторът увлекателно разказва за различни човешки съдби, черпейки с пълни шепи от самия живот. Един след друг пред читателя застават ярки, пълнокръвни герои – от шестгодишното дете, което най-после започва да чувства мащехата си като близък човек, до свекървата, злорадстваща при страданието на снаха си. Всеки от тях е изразител на определен тип човешко поведение, на ясно очертан характер и заедно с това е носител на нещо неповторимо, индивидуално.

Стоян Лулов разказва непринудено, увлекателно. В това отношение много му помага чувството за хумор, с което изгражда редица образи. Ярък пример са някогашните неразделни приятели, а по-късно непримирими врагове Гьоре и Митре – герои на първите пет разказа, тематично свързани помежду си.

Други творби завладяват с драматизма на преживяното от героите. Такива са :  „Сватба“, „Обувките“, „Самодива“, „Ревност“, „Маскарад“. Те в най-голяма степен оправдават  подзаглавието на книгата „Разкази с неочакван край“.

Творбите в този сборник носят отпечатъка на мъдростта. В тях авторът разкрива своята философия за живота, насочвайки и читателя към размисли за доброто и злото, за стойностното и маловажното. Например разказът „Сватба“ завършва с въпроса: „Когато правим добро за някого, замисляме ли се дали това в действителност е добро за него?!“

В книгата си Стоян Лулов дава израз и на своята гражданска позиция, на непримиримостта си към уродливото в обществено-политическия живот. Впрочем, това е съвсем естествено за него, който като фейлетонист много преди промените от 1989-а поместваше в периодичния печат своите критични материали.

„Четиво за следователи“ успешно съчетава спомените на писателя от неговото детство и младост с наблюденията му върху съвременността. Тук се оглежда животът в малкото планинско селце и в близкия провинциален град, известен с ежегодния си панаир. В тези страници има място и за войнишкото ежедневие, включително и на граничната бразда.

Пъстрите четива, които Стоян Лулов ни поднася, са написани с уважение към изконните добродетели на народа и с обич към него. Не случайно книгата завършва с мисълта: „Този многократно подвеждан, лъган, изтерзан и измъчен народ заслужаваше да живее по-свободно, по-радостно и по-честито!“

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g