Четирима кюстендилци, сред които д-р Ангел Джонев, Антон Венев, Иван Сапунджиев и Калин Крумов, бяха част от българската група, която почете 100-годишнината от смъртта на полковник Борис Дрангов на гроба му в Скопие, Македония.
Сред останалите присъстващи бяха представители на Военна академия и Военно-историческата комисия с председател полк. Станчо Станчев. На гроба бяха поднесени венец и цветя, бе положен и портретът на полковника, а кюстендилците д-р Ангел Джонев и Калин Крумов изпълниха песен, посветена на Борис Дрангов.
На лобното му място близо до Битоля, в завоя на Черна река, бяха припомнени и исторически факти за живота и делото на полковник Дрангов.
На 26 май се навършиха 100 години от героичната смърт на командира на 9-и пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в Завоя на река Черна.
Три села в границите на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов – Дрангово - Петричко, Дрангово - Кърджалийско, и Дрангово - Пловдивско.
Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”. Прекръствани са неведнъж, с оглед на политическите събития, моментната конюнктура и прищевките на поредния „строител на съвременна България”.
Така софийската улица „Полковник Дрангов” на три пъти става „Броненосеца Потьомкин” и на три пъти се връща паметта на легендарния български офицер. Поне до следващият опит.
Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!”
С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!” През зимата на 1917 г. Дрангов поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк на нейно Царско Величество княгиня Клементина.
Като командир на полка загива на 26 май 1917 г. в Завоя на река Черна на Кота 1050. Същата Кота 1050, близо до село Паралово, на която по ирония на съдбата на 23 март 1906 г. загива с цялата си дружина учителят по български език и литература в Битолската гимназия, войводата Георги Сугарев.
В дневника на Щаба на Действащата армия ще бъде записано „Слаб артилерийски обстрел в района на река Черна.” По обяд Дрангов обядва с офицерите от полка. Напуска щабната землянка и обикаля позициите.
Артилерийският обстрел на французите покрива разположението на 9-и полк. Въпреки призивите на младшите офицери да се прикрие, Дрангов продължава да обикаля в пълен ръст окопите, траншеите и блиндажите. Така както са го правили преди него Скобелев и Драгомиров.
Същият генерал Драгомиров, командвал първата дивизия, слязла на Свищовския бряг по време на освободителната война. Драгомиров, с когото в продължение на години Дрангов води лична кореспонденция.
Един от френските снаряди, които обсипват позицията на 9-ти полк пада непосредствено до Дрангов. Подполковникът е ранен тежко. Шрапнел разкъсва крака му. По-късно се оказва, че е засегнал артерия. Ранена е и ръката му. Но Дрангов не губи съзнание. „Търпеж му е майката!” – обяснява той на полковите санитари.
Командирът отказва всякаква извънредна грижа, която да го транспортира до дивизионния лазарет. „Каквото за всички войници, това и за мен...”- заявява Дрангов. Въпреки обезболяващите инжекции отпада бързо. Кръвозагубата е голяма. Последните думи на полковия командир са: ”Колко много исках още да служа на България...”
Вечерта на 26 май 1917 г. Борис Дрангов умира. И както пише писателят Федя Чьорни или Щабскапитан Копейкин, осъден в последствие от Народния съд „...във всички бедни македонски църквици по линията на фронта, разпрострял се от Албанските планини до Беласица, отекнаха камбаните като предчувствие”. Дрангов е погребан в родното му Скопие. Старите скопяни твърдят, че Скопие помни две погребения.
Дранговото и това на Велимир Прелич, сръбския сатрап, зарекъл се да разплаче дете в майка, за това че е българче. Прелич го изпратили, за да са сигурни, че си е отишъл. Дрангов, защото всички го обичали...
