Калин Терзийски: Кой съм аз? Разговор за живота, писането и себепознанието

Снимка: Infomreja.bg

На срещата с читателите си в Кюстендил, писателят Калин Терзийски отдели от своето време за един кратък, но много откровен разговор, който дава отговори на истински значими въпросителни, пъзели и на въпроса Кой съм аз?

Г-н Терзийски, младото поколение е в постоянно търсене на въпроси, определящи житейския път. Ако Вие можехте да зададете такъв на вселената, получавайки искрен и верен отговор, какъв би бил въпросът?

  • Защо съм на тоя свят и какво да правя? Знам, че никога няма да има един, и то изчерпателен отговор. Затова непрекъснато намирам, ще намирам отговори всеки ден, които, събрани в края на живота ми, ще бъдат един ясен и изчерпателен отговор.

Как сглобяваме пъзела на своите животи?

  • Ние четем, за да живеем и живеем, за да четем. Книгите дават изключителен набор от знания, макар и истинското знание да идва от живеенето. А то е през знанията, които имаме. Това е непрекъснат допълващ се процес. Аз под четене разбирам всмукване на знания от света. Чрез тях човек познава света около себе си, защото вижда и преживява само това, което знае, нали така? Един човек може да върви през Париж, обаче ако не знае какво е Лувъра, за него Париж ще бъде просто едно място с много коли. Ние живеем в света чрез знанията си, а те най-бързо и впечатляващо интензивно се трупат с четене. Дали можеш да научиш ядрена физика от личен опит? Затова човек чете, но поема информация отвсякъде и сглобява света си.

Нещо, което не дискутирахме на срещата – “Алкохол” – Вие ли сте в романа и какво е да разкриеш себе си?

  • Да, разбира се, аз съм. Всъщност, от “Алкохол” нататък аз открих, че е изключително несериозно да пишеш за други хора, които практически ти няма как да познаваш. Никога човек не преживява преживяванията на друг човек. Продукт на ужасна повърхност е, когато един писател започне да пише “героят хукна през полето, воден от порива на една безумна любов”, например. Ти тичал ли си през поле, воден от безумна любов – вероятно е да си преживявал подобни неща, да, но не си бил “героят” и по никакъв начин не можеш да кажеш как би се държал той. Това са недостоверни неща. Както някои писатели, без да са стъпвали на самолет, пишат за живота на пилотите. Всеки е бил човек – всеки е бил себе си, но никой не е бил друг човек. За да пишеш истина, да пишеш правдиво, трябва да пишеш за себе си, това е нещото, което наистина познаваш. Другото са опити за аналогии – щом аз – значи и другите.

Аз знам за себе си и ще бъда полезен, ако разкажа за себе си, иначе бих могъл да правя донякъде ловки съчетания от клишета и да го продавам за литература. Ако искаш да пишеш в огромни дълбочини, единственият вход за тях е твоята душа.

Какво бихте посъветвали българските млади писатели, които в момента прохождат в литературните среди?

  • Писането за себе си. То не означава да изливаш от пожарен кран нещо напиращо да излезе, а да се спускаш като в мина. Да опознаваш, да се задълбочаваш и да правиш неща, които други не са правили. Да стигаш по-дълбоко и по-встрани по галериите на душата, отколкото си стигал преди. Означава да копаеш и да намираш нови ценности в себе си. Някой ще каже – “Каква е тая литература”.

Прекрасният Тадж Махал е мое преживяване, нали разбираш? Защото аз съм го видял и в мене той в родил стихове, иначе е просто купчина камъни. Но той е в мене. Аз пиша за себе си, а не за Тадж Махал, който е построен от Шах Джахан и останалото всеки може да намери в Гугъл. Това е честното, истинското, феноменалното.

Как да се справим с комерсиалното в българската литература?

  • Като не му обръщаме внимание и следваме пътя на едно сериозно себепознание и нямаме време за друго, за глупости. А комерсиална, в добрия смисъл на думата, е всяка най-добра литература – “Алкохол” беше години поред най-продавана книга не защото е писана като комерсиална, а защото е едно много дълбоко себеизследване, писано с цялата сила и страст, на които съм бил способен тогава. А сега – може би и повече.

Това сподели пред ИНФОМРЕЖА Калин Терзийски – своето  виждане за световете, въпросителните и литературата, от което може би всички трябва да се поучим.

 

Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода sj2

FACEBOOK