Убитият Петър Христов през погледа на хора от Велико Търново-неговият роден град.
„Не беше светецът, за какъвто го представят медиите“, започва разказа си негов познат. ИНФОМРЕЖА успя да се свърже с близки до Христов, сред които е и господин Д.Д.
„Не сме имали бизнес отношения. Познаваме се чрез общи познати и няколко пъти сме пили кафе заедно във Велико Търново. Говорили сме на различни теми. Петьо определено беше интелигентен и приятен събеседник. Комбинативен, с доза острота и надменност, не обича да изслушва чуждото мнение, но пък никога не е демонстрирал богатството си. Не е имало излишна показност. Той обаче се чувстваше недосегаем, заради връзките си с властта. Спомням си, че на една от срещите ни той звънна на кмета на Велико Търново. Каза му „Чакай ме, идвам след 15 мин.“ Да кажеш на кмет „Чакай ме!“, сами разбирате колко близък беше с управниците!“.
Д. разказва за 90-те години, които се оказват трамплин за Христов и неговия бизнес. Чувало се, че работил като охранител някъде из София, но същността на бизнеса му се развива във Велико Търново.
„Петьо учеше във Военното стажантско училище в Горна Оряховица. В началото се прояви като мутра рекетьор. Говоря за 1993-1994. Мисля, че единствената демонстрация, която направи тогава, е с червения мерцедес кабрио, с който се движеше из града. „Дито“ е името, с което Христов стана известен. Това е охранителна фирма. Типично за времето! След това станаха съдружници с Петрозар Шолев, много добър бивш каратист от Велико Търново. Христов и Шолев имаха съдружие отново в охранителна форма, която често прилагаше силови методи за постигане на различни цели. Та, тази прословута фирма пазеше складовете на търговията на едро в Горна Оряховица и Велико Търново.“
След това Христов става президент на футболния клуб в Горна Оряховица. Прави и връзка със Захарни заводи, с чиято продукция започва да прави бизнес.
„Петър остави футболния тим, защото се опита да „проникне“ в общината и да „окупира“ имоти и отношения на Горна Оряховица. Не му се получи и отборът осиротя.“
Второто знаково име, с което Христов има връзки, е Йордан Шишков от Велико Търново, сикаджия. „Шишков, според мен, също трябва да падне във фокуса на разследвщите!“
Най-големият и най-грандиозно разпадналият се проект на Петър Христов е изграждането на големия квартал „Търново хилс“, над града. Апартаменти, офиси, кооперации, всичко това с инвеститор от Израел. „Там потънаха над 15 милиона...Това е и единствената загуба в бизнеса на Христов!“
Негласна е войната с Георги Вълев, част от групата на „Килърите“ и съгражданин на Христов. Връзката с Вълев е породена от борба за надмощие в града. „Петьо трябваше да бъде пръв. Не беше трудно да се свърже с Цветанов, който тогава „вървеше по стъпките“ на „Килърите“. Цветанов беше депутат от Търново. Христов познаваше Вълев, а на Цветанов това му трябваше!“.
Още знакови за Велико Търново и региона хора работели за Христов като бившия шеф на ГДБОП във В. Търново - Орлин Тодоров, и Станимир Флоров. „Те имат връзки, не знам каква е длъжността им във фирмите на Христов, но той имаше нужда от тях.“
Доста хора от Велико Търново са с добри впечатления от убития Христов. Най-вече семейство Горсови, които Д.Д. казва, че не знае сега как ще се справят без благодетеля си. Майката на Христов също финансирала самодейни състави от великотърновските села. Обичала показността. На времето имали сладкарница в центъра на Търново. Майката, бивша учителка, обичала да се разхожда сред хората и да бъде „в светлината на прожекторите“. Братът на Христов-Димитър Манолов, държи верига от заведения и пицарии „Бианко“. Ясно е, че Христов и фамилия имат множество заведения и имоти в Търново и Арбанаси. Христов е най-известен с фабриката „Лактима“, в която работят около 120 човека, и огромното депо за отпадъци, което се смята и за най-голямото на Балканите, в Търново.
Хората в Търново били шокирани от смъртта на Христов, не очаквали, защото знаели за покровителството на властта, с което Петър се ползва. Той буквално се чувствал недосегаем, но имало слухове из града, че напоследък полицията започнала да рови из делата на Христов.
„С Цветанов според мен те не бяха толкова приятели, отколкото партньори-вършеха си работа един на друг. Може би някой на някого не е свършил услуга. Версията, че Жоро Вълев е поръчал убийството също гравитира из Велико Търново. Вълев е в затвора, но брат му не е! Все пак колкото и благодетелен да бе Христов, жителите на Търново определено не припадаха по него и няма да обявят тридневен траур!“
Д.Д.каза още, че Христов повече живеел в Търново, а в София била съпругата и децата му. Мястото, където е фатално прострелян, е пред неговия офис.
"Има и едно опечалено семейсвто, с което е свързано името на Петьо. Това е мандраджията Наско Славов от Елена. На неговото погребение Христов беше арестуван. Случаят се потули!"
Версиите за смъртта на Росен Ангелов, Петър Христов и всички останали 6 души през последните две седмици са много. Труповете са факт! Отговорите остават за МВР.
