“Предложенията за промените в конституцията са възторжена демагогия“. Това мнение изрази пред БНР бившият председател на Народното събрание Михаил Миков.
„Има един прост въпрос – с какво тежестта на подкупа, на длъжностното присвояване, на длъжностното престъпление, на документната измама при приватизацията има по-голяма обществена опасност, отколкото това, да речем, при обществените поръчки и концесиите или при някое друго престъпление, свързано с някакъв друг икономически процес. Това основният въпрос. Аз отговор не мога да намеря, разумен, да не говорим, че единствените престъпления, за които няма давност, това са престъпленията против мира и човечеството, но те много ясно са очертани в международни актове. Докато тук, когато кажеш ти по повод приватизацията, в Наказателния кодекс няма специална материя за престъпления, свързани с приватизацията, с малки изключения“, каза още Миков.
Той заяви още: „Другото означава да приемам че този процес е бил престъпен, но тогава последиците трябва да се лекуват друг начин. Ако приемем че е така. би трябвало да има гражданско-правни последици защото се получава парадокс. Включително имаше такива изявления че няма да се търси възстановяване на гражданско-правните последици единствено и само давността ще бъде промяна в Конституцията по отношение на, забележете, субектите които са подпомогнали този процес, а не на тези които са се възползвали“
Миков коментира и смяната на председателя на Народното събрание:
„Какъв е ефектът от това какво се случва когато има такъв тип промени? Вие знаете че е предишно Народно събрание имало такива случай случая с професор Герджиков като председател. В крайна сметка това води до определени движения в политическите пластове и то най-вече в мнозинството. Това е моето мнение.
Иначе постъпката на господин Главчев несъмнено не съответства на нормалното функциониране на парламента, не съответства на парламентарните практики за отношения между опозиция мнозинство и опозиция и мястото на председателя който трябва да бъде в средата, да балансира, а да взема страна. Както и да оценявам в крайна сметка опозицията трябва да търси всяка възможност да реализира някаква атака и случая това стана.“
