13 години след разстрела на ВИС иконата - Георги Илиев, той не е забравен и на днешния ден десетки хора от цялата страна заляха със снимки и видеа социалните мрежи.
„Едно широко сърце и две силни ръце спряха да бият... поклон пред това момче. Завинаги ще си остане най-добрият. 13 години без ГЛАВНИЯ“, бяха само част от коментарите във фейсбук групата „ВИС - 2“, която набира все повече последователи и членове.
Анонимните администратори на групата вече започнаха и бизнес с тениски и лепенки, на които са изобразени ликовете на двамата братя Васил и Георги Илиева.
„Явно има носталгия към отминалите мутренски години, за да започнат подобна търговия тези хора. Може би някои от тях биха си залепили стикер на колата, само и само да се предпазят от кражби“, коментираха кюстендилци.
Голяма част от хората си спомнят малко за убийството на Главния. „Чухме, че е убит в Слънчев бряг и до там. Той дори не е погребан тук. Само на Васко тялото е в траурния парк в Кюстендил и то се охранява денонощно от гардове, защо обаче, никой не може да каже“, коментират жители на областния град.
Георги Илиев е убит на 25 август 2005 г., пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг. Около 22:30 часа снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация, Илия Павлов.
Убийството става малко след победа на Локомотив Пловдив (тогава собственост на Георги Илиев ). Босът отива да празнува победата на отбора си в Слънчев бряг. Илиев е убит точно когато става да говори по телефона си.
Умира на място – с един куршум в сърцето, а по него е стреляно от съседен хотел. Основната версия е, че убиецът на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта.
Според властите Илиев и Арарски са имали спор относно кой да оглави пазара за наркотици в Югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно.
Тялото на Георги Илиев пък не е положено до това на брат му в траурния парк в Кюстендил. По настояване на съпругата му Мая той е кремиран, като една част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата – Мая, а третата е положена в Софийските централни гробища.
