Българо-македонската комисия постигна напредък по 24 май

Снимка: Infomreja.bg

Проф. Ангел Димитров категорично подчерта, че въпросът за македонския език не е бил обсъждан от комисията

Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси е постигнала напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която има прогрес.  

Това заяви съпредседателят на комисията от българска страна проф. Ангел Димитров на съвместна пресконференция с македонския съпредседател проф. Драги Георгиев.

"Нямахме нито възможност, нито време да напреднем по въпроса за Гоце Делчев. Това остава като задача в бъдеще", отбеляза проф. Ангел Димитров, цитиран БГНЕС.

"Не ние определяме идентичността на Гоце Делчев, той сам се е определил. Той е такъв, какъвто се е определил, каквото е неговото семейство, това е идентичността." - посочи проф. Димитров.

Проф. Драги Георгиев допълни, че има работен текст по този въпрос, но не уточни какъв е той.

"Обсъдихме въпроса с Гоце Делчев имаме на масата нови предложения и идеи, които бяха дискутирани и ще продължат да бъдат тема на разговор на комисията и на следващата среща в София", каза още съпредседателят на комисията от македонска страна.

Проф. Ангел Димитров категорично подчерта, че въпросът за македонския език не е бил обсъждан от комисията, защото той е от компетенцията на езиковедите - темата не е е историческа и не влиза в работата на комисията.

Същевременно той напомни, че празникът 24 май е създаден в България и за първи път се чества у нас, което го прави български празник.

"Не смятайте, че България прави нещо във вреда на някого, България е създала този празник. Това, че други се присъединяват към него, може само да ни радва." - подчерта проф. Димитров. 

Той обаче заяви, че "никой в България не е казал, че светите братя Кирил и Методий са българи" - тяхната мисия е възложена от Византия, а ролята на България е в това, че спасява делото им.

"Не забравяйте, че глаголицата е дело на светите братя, а кирилицата е създадена в България", каза още проф. Ангел Димитров, като изтъкна ролята на средновековната българска държава за създаването на азбука и книжовност.

"Уважавайте българската пионерска роля в разпространението на светите братя", призова съпредседателят на комисията от българска страна.

Във връзка с тезата, че празникът е славянски той напомни, че има и неславянски народи, които използват кирилицата.

В отговор на лавината от журналистически въпроси проф. Драги Георгиев посочи, че целта на пресконференцията не е да изнесе урок по история.

"Не може да търсим тук час по история",  заяви той.

Проф. Ангел Димитров вижда лъч надежда за бъдещата работа на комисията.

"Тези два дни, в които се проведоха разговорите на Смесената комисия, приличат на времето навън - сиво е, повече облаци, малко дъжд от време на време се появи за кратко слънце. Това, което свършихме като резултат е една мъничка крачица напред." - поясни той.

Проф. Драги Георгиев обяви, че до края на годината е договорено провеждането на още една среща на смесената комисия, а през следващата година ще се проведат още пет.

От своя страна проф. Ангел Димитров добави: "Не очаквайте от нас някакви сензации. Ние не водим преговори, а научна дискусия."

На въпрос на скопски журналисти какво ще каже на българските политици за резултатите от срещата, проф. Димитров заяви: "Ще ми бъде трудно да дам положителен отговор, ще кажа това, което е било".

В общуването си със северномакедонските медии той употреби названието "политичари" - както наричат политиците в съседната ни страна.    

"Политичарите имат своя път, а историците имат отговорност към науката", категоричен е проф. Димитров. 

Той призова да проявим повече търпение и напомни, че политици от двете страни честваха заедно Гоце Делчев и Илинденското въстание.

По думите му,  проявите на свръхочаквания към работата на комисията са свързани с политически намерения.

Проф. Димитров подчерта, че тази комисия е създадена, за да улесни преодоляването на нагласи които пречат на сближаването ни: "Опитваме се да намалим до минимум онези нагласи, които пречат договорът да се превърне не само в реалност, но и да е мотиватор на ново поведение - не само на държъвно и политическо ниво."

"Ще продължим да разговаряме, не сме производители да кажем какво ще произведем в опрелен срок", добави той.

Съпредседателите на комисията напомниха също, че нейната работа е само една от клаузите в договора за добросъседство между България и Северна Македония и има много други, които трябва да се изпълнят.

Ангел Димитров констатира, че един от проблемите е липсата на инфраструктура от Скопие до българската граница: "Преди 26 години, когато бях посланик в Скопие беше направена първата копка на железопътната линия до българската граница. Днес няма никакъв напредък по този проект, а имаше пари, включително от ЕС."

Това беше десетата среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Тя спря  работа през ноември миналата година по искане на македонската страната заради изборите, които се проведоха едва през юли 2020 г. В продължение на година македонската страна отказваше да подпише протокола от последната среща през ноември 2019 г.

Смесената комисия е от голямо значение за двустранните отношения според Договора за приятелство и добросъседство, подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев през август 2017 г.

През миналата седмица при визитата на Буяр Османи у нас властите в София настояха да се намери бързо разрешаване на спорните въпроси преди важната за Северна Македония среща от Берлинския процес, която ще се проведе на 10 ноември в София - тогава югозападната ни съседка трябва да получи покана за провеждане на първата междуправителствена конференция. Това ще бъде началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз.

Припомняме, договорът за добросъседство между София и Скопие беше подписан на 1 август 2017 г. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отвори пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 9kd