Братя Молерови - новите братя Миладинови в Пирина

Снимка: Уикипедия

В един период само от шест години се появяват няколко бележити сборника в областта на българската и изобщо световната фолклористика, част от които са: „Показалец” на Раковски (1859),“Народне песме македонски булгара” от Стефан Веркович (1860), „Памятники народного бита болгар” на Л. Каравелов (1861).

Между тези сборници на първо място се нарежда сборникът на Димитър и Константин Миладинови – „Български народни песни” (1861).

Житейската история на Миладинови се доближава до живота и делото на други двама братя, израснали в малко пиринско село, закърмени с традициите и песните на „своите”.

Братя Димитър и Костадин Молерови са родени в село Банско, под полите на Пирин планина, в семейството на Георги и Елена (с моминска фамилия Сирлещова) Молерови .

Техните предци са поколение художници, майстори - иконописци, включително и бащата на братята Георги, син на Симеон Молеров, внук на Димитър Хаджипопов – Молеров и правнук на Тома – Молера.

Димитър Георгиев Молеров е роден през 1874 г. Първоначално учи в банската прогимназия, след което постъпва в Солунската българска гимназия. Там негов учител по литература е Константин Величков, превърнал се във вдъхновение за своя ученик, бъдещ творец и изследовател.

След престоя му във Солун, Димитър следва славянска филология и литература в  днешния Софийски университет, където негов преподавател  е известният проф. Любомир Милетич.

Заради отличния си успех Молеров получава предложение да замине на специализация във Виена.

За голяма изненада банскалията отказва и се заема с преподавателска дейност в Плевен, Силистра, Сливен, Велико Търново, Битоля.

Известно е и участието му в македоноосвободителната кампания докато учителства в Битолската българска класическа мъжка гимназия.

През 1905 – 1906 г. е член на Битолския революционен комитет, отговорник за Прилепската околия (по данни от личния архив на Никола Трайков).

След като се завръща в родния си край, големият Молеров е преподавател в гимназията в Банско и Разлог.

Димитър не създава семейство, но наследниците на брат му Костадин го приемат за свой втори баща.

Молеров се пенсионира през 1932 г. След тази година, чак до смъртта си през 1961 г., той се отдава изцяло на изследователска дейност.

Творчеството му се започва още в ранна ученическа възраст.

Димитър Молеров прави изследвания върху особеностите на разложките говори и често срещаното в групата думи вторично ударение, под негово авторство е и трудът „Разлика между естествената и изкуствената поезия”. Тези текстове са поместени в цариградския вестник „Новини”.

Създател е на пиесата „Нов даскал”. През 1923 г. излизат две книжки в списание „Известия на националния етнографски музей” и студията му „Иконопис в Банско”.

Най-известна сред банскалии и дори на национално ниво е пиесата „Стойна Пострумка”, отпечатана през 1907 г. Тази творба дава името на цяла стихосбирка, която се оказва положително оценена от български критици като проф.Боньо Цонев, Любомир Бобевски и Никола Атанасов.

Оперната идилия в три действия „Змейова невеста”, „Юда Искариотски”-драма в две действия, „Тенка и Китан”, „Дезертьор” - драма в две действия, „Хайдушка поляна” - драма в пет действия, „Викове в змейска нощ” - феерична картина в три действия със сътрудничеството на Асен Младенов, също не остават безизвестни.

Във всеки от тези сюжети има действителни истории от разложкия край, както например в „Хайдушка поляна”, написана по повод аферата „Мис  Стоун” (1901 г.).

Димитър Молеров предизвиква и интереса на множество историци със статията си „Родът на Неофит Рилски”, поместена в познатия ни вече цариградски вестник „Новини” през 1896 г.

Семейство Молерови губи при инцидент главата на семейството – Георги Молеров през 1876 г. Това е и годината, когато има нова радост – раждането на Костадин, бъдещ творец и революционер.

Кочо, както е наричан от близките си, израства като снажен, висок и красив мъж, който до края си е с буен характер.

Също като батко си Костадин завършва банската прогимназия. Записва се в Серската българска гимназия, но образованието си продължава в Солун по поръка на Димитър.

През 1896 г. получава гимназиална диплома и заминава за Лом, където е учител, а по-късно продължава да практикува като такъв на в родното си село.

Личността на Кочо е познато повече с дейността му като четник в освободителните движения на Македонския край. Участник е в Илинденското въстание, но поради неуспеха му, разочарован, малкият Молеров заминава за Лозана, където следва социология.

Тук е важно да направя една любопитна бележка за отношението на Костадин към „помаците”, които днес не са приемани добросъвестно от банскалии. Младежът, студент в Швейцария, е споделял много за преживяванията си по западноевропейските земи. За жалост не са запазени писмени документи на тази разкази. Отличава се обаче едно писмо до помака Сабри, изпратено от Лозана. Писмото започва с обръщението: „Любезни ми,братко Сабри”, а в уводната част авторът обяснява защо смята за „брат” един българо-мохамеданин.

След завръщането си в България Костадин е назначен като учител по френски език и история в далечните от Банско градове Враца, Сливен и Дупница. Буйният му дух се проявява отново през Балканската война.

Не загърбва просветителската професия. Доказва се като уважаван директор в банската гимназия, на която длъжност се и пенсионира. Неиздадена остава книгата му „История на Банско”, части от която се публикуват в списание „Македонски преглед” (1933 г.).

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода sj2

FACEBOOK