"Червена жътва" бе официално представена в Благоевград. Авторът: Романът е провокация

Снимка: Infomreja.bg

Не беше една кървава жътва, те бяха много, затова в България вече няма елит.

Така метафорично професор Попов определи времето преди 1989 г., време, засегнато в романа на проф. Антони Стоилов „Червена жътва“.

Снощи пред свои близки, приятели, бивши и настоящи студенти не като професор, а като писател Стоилов се изправи пред публиката и даде заявка, че новата му книга е провокация – към младото поколение, към хората, живели в „това време“. Той призова: „Нека всички с ръка на сърцето признаят, че не е написаната истината“.

Литературният критик Дария Карапеткова поведе дискусията и направи интересен коментар за романа без да издава неговия сюжет.

Катапеткова започна с интересната визия на книгата.

„Художникът е заредил всички нива на тълкуване в корицата.“

Критикът отбеляза, че романът съвсем не е исторически, въпреки че засяга период, който можем да наречем „12 без 5“.

„Това не е така в останалите романи.“

Карапеткова отбеляза, че вече авторите са се престрашили да пишат по темата табу – за комунизма.

„Едно от големите достойнства на „Червена жътва“ е, че авторът не е нахвърлил исторически факти, смесени с някакъв сюжет за фон, а е засегнал един преходен момент, дълбоко вплетен в историята на човека.“

Езиковедското амплоа на Стоилов също прозира. Книгата е населена с гласове, което е много ценно. Стоилов доказва, че езикът е средство за манипулация, която владеят героите.

Този роман показва, че не би трябвало да се отхвърля драматичното в нашето минало, а то е именно натискът върху свободата. Иконата на този избор е главният герой Красимир – който е убит накрая, което засилва драматизацията. Този развой обаче е очакван, той е логичен и се разглежда като победа на личното над политическия режим, разглеждан от автора.

Стоилов прави оценка на този период, която е мотивирана отлично, даде оценка Карапеткова.

В сюжета най-драматичното е съдбата на ценностите и приятелството. Сюжетът е изграден така, че всички послания излизат на повърхността недвусмислено.

Женските образи в книгата са представени по особен начин.

Комбинацията от сюжети води до краен резултат. Целта на историята не е да ви изненада, тя е правдива. Друго трябва да се търси – прочит, който трябва да разгледа мислите на хората в политическата рамка. Тази книга хвърля светлина върху това всеки да има своята индивидуалност и да запази достойнството си, каза Карапеткова.

„Литературоведът е литературният чакал, който търси в процепа на битието“, припомни тази сентенция пред публиката проф. Магдалена Панайотова-Костова, декан на Филологическия факултет, колега и приятел на автора.

Според Стоилов онова, което е преляло чашата, са писанията във възхвала на периода преди 1989.

„Това е моята позиция за това време. Стана ми мъчно за хората, които обучавам, те не са наясно, защото не са чули реалния прочит. На младите не им се вярва, че има неща, които са се случили. Имам пристрастие към хората, лежали в затворите, защото са били патриоти. Идеята беше да дам прочит за онова време…“

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK