С едноминутно мълчание и полагане на венци и цветя бяха отбелязани 102 години от смъртта на Пейо Яворов в Благоевград. Церемонията се състоя пред бюст-паметника на българския поет и революционер, който се намира в Градската градина.
Заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова, представители на политически партии, културни институции и граждани сведоха глава пред бюст-паметника на поета. В церемонията участие взеха ученици от IX ОУ "Пейо Яворов" в Благоевград. Те припомниха биографични факти от живота на Пейо Яворов, както и историята на училището, чийто патрон е известният български революционер.
Едновременно революционер и поет, Пейо Яворов умело съчетава римите с дълга към отечеството. Той остава светла диря в националноосвободителните борби на Пиринския край. Яворов е редактор на легалния орган на ВМРО - вестник "Дело" и други печатни издания, свързани с Македоно-Одринското революционно движение.
Той е и един от съратниците на Гоце Делчев и негов биограф, четник е в четите на Михаил Чаков и Яне Сандански. При избухването на Балканската, която през 1912 г. носи освобождение на Пиринския край, поетът е доброволец в Македоно-Одринското опълчение и оглавява чета. Яворов е и първият кмет на Неврокоп след освобождението на града.
Творчеството и поезията на Пейо Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Едно от големите разочарования е решението на неговия баща да прекрати образованието му. Това обаче не повлиява на факта, че Яворов е един от най- добрите поети на България.
Сред най-известните му стихотворения са „Две хубави очи”, „Песен на песента ми”, „Две души”, „Бежанци” , „Хайдушки копнения (Спомени от Македония 1902-1903) и още много други. Освен поезия, Яворов пише драми и статии.
