От следите на мечка до кафявия път на журналистиката

Снимките са направени от репортер на ИНФОМРЕЖА, виждал и следи, и мечка!

"Аз спя спокойно", казал един репортер и преглътнал сънотворните

„Така казаха по телевизията“ или извратеният вариант на журналистиката в България, където медиите са бизнес, а не право на глас.

Мечката в Белица е новата звезда от телевизионния и компютърен екран, която се разхожда спокойно в гората и оставя следи, някои от тях и миризливи.

Самата „новина“, че има диви животни в гората се превърна в гореща сензация като вестта за купуването на гласове и „свободния избор“, който прави българина, гласувайки за кмет и депутати. Да, казвам го в деня за размисъл, който трябва да стане национален празник като Трети март. Денят за размисъл трябва да е задължителен ден от седмицата в училищната програма, в който децата и техните родители да бъдат учени да анализират защо се стигна до тук във всяко едно отношение! И не, 30 години не стигат, има още 45 назад в прекарано извратено мислене за реалността, която в България не съществува.

За жителите на населениете места в полите на Пирин, Рила, Родопите и Стара планина мечките са факт! Дивите кози, раздразнените диви майки глигани и усойниците на припек не са новина, драги зрители. И непоказвана истина е – стара колкото света, че мечките нападат хора, събарят кошери и ядат домашни животни.

Откровение на журналиста, пишещ това: Моят дядо е един от основателите на ПСС-Банско, още през миналия век. Той, заедно с група млади планинци, бил на Мальовица, където се провеждали едни от първите курсове за планински ангели. Там били обучени, а след това се върнали в Пирин, за да извадят тялото на 19-годишен, изкачил северната стена на Вихрен и паднал в ада. Същият този мой дядо - герой и светец, като дете ходил с баща си в Рила, където с биволи изтегляли отрязан дървен материал до пътя и след това го продавали. От Рила дядо – тогава несестил се, че днес така ще го наричам, бил изпратен от баща си да се прибере, прекосявайки половината планина, за да стигне до Пирин и след това да слезе в Банско. С него вървял другар – бременна крава. Три дни са ходили! Дете! И крава с дете! Няма нужда да драматизирам, но са чули и вълците вечер, чули са и студения вятър в летните дни.

Аз – младата журналистка, се опитах да „изненадам“ дядо си, че в гората имало мечка и че човек направил почти фатална среща с нея. Засмя се! Трябва ли да обяснявам пак как именно планинците знаят, че в гората има гъби, кимион, мащерка и мечки. И да обяснявам ли още, че никой отпреди 2-3 века, когато също имало мечки, не е ходил да ги убива, а си лекувал раните вкъщи с набраните от него саморъчно билки.

Защо мечката има общо с липсващата журналистика – защото има общо с капитала.

Ценният трофей от главата на мечка струва точно толкова колкото живите връзки на репортерите, изпратени в гората от продуцентите, които запълват новинарските блокове с всичко. Снимката на следа от мечка се продава колкото рентгенова снимка на бял дроб за установяване на КОВИД, която сами си плащаме, защото сме „здравноосигурени“.

Една седмица поръчково от продуцентите (те са виновни!) „ламтене“ за това, че „Ето, има още една следа от мечка“ доведе до тотално пренебрегване на човешкия фактор, защото „демокрацията“ в България носи мириса на природозащитничеството извратено като журналистиката. Нито един от НАС не направи материал за това, че нападната жена и семейството ѝ са потомци на хора, за които гората е офис. Които различават по-добре гъбите от мерцедес и ауди. Никой дори не направи протест в защита на жената и хилядите като нея, които гърбят по 13 часа горско, но нямат здравни осигуровки, няма и пенсия да имат. А знаете ли, че майката на нападната е на хемодиализа?! А знаете ли, че къщата ѝ изгоряла преди година?! Защото жената – нападната, знае, че не е искала да бъде нападната, а мечката не е искала да напада, но така е станало, защото е нарушено взаимното им спокойствие. И нека подчертая, че мъжът на нападната отиде на свиждане в болницата за час, а след това отиде на гъби, но никой не потърси следите му и никой не се поинтересува защо хората като него водят този живот, пронизан от милион политически и административни български проблеми, закостенели в тая страна.

И тук е мястото да кажа, че следващият път, вий, братя мой, българи, не се делете на мечкофили и мечкофоби. Нека животното живее! То не е виновно, че сме в дома му. Но питайте за „една българка“, дали ще има здраво рамо да бере пак гъби и ако я боли с какви пари ще иде да го лекува, не защото мечката е виновна, а системата човешка!

И когато видите по телевизора или прочетете в сайта (ни), че има мечки в гората, изключете си тока и си спрете интернета, защото ние не диктуваме истината и сме далеч от реалността. Ние вътрешно в себе си знаем, че е домашното насилие, липсата на адекватно образование, грандиозният проблем с хиляди хронично болни и липсата на превенция, убийствата по неравните пътища и купуването на гласове са реален проблем, за който продуценти и редактори ни казват да пишем по два реда, защото капиталите ще спрат, както преди #113 години спря журналистиката.

Мечка страх, мене не – да кажа, че ме боли.

П.П. На протест пред Община Белица, организиран от природозащитници, кметът Радослав Ревански каза: Гледайте на мен като партньор! През изминалата събота много хора ме кълняха, не им се сърдя, прощавам им! Да знаете, че Община Белица съхранява мечките, ние искаме да живеем в синхрон с природата!

Ето това е обективност, не като в журналистиката.

 

Снимка: Infomreja.bg, ДНП "Рила" - около хижа Чакалица
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

АЗ17:54 - 10.07.2021
Когато достигнеш върха, порадвай се, огледай се и бързо тръгни надолу. Приветствай вървящите нагоре. А слезеш ли в подножието, огледай се за следващия, по-висок връх. И тръгни отново!!!
Код за сигурност, въведете кода a2g

FACEBOOK