Осъдителните присъди на 13-те имами от Пазарджишкия окръжен съд събудиха лоши спомени у българските мюсюлмани. Сред осъдените духовници са ходжата на гоцеделчевското село Лъжница Мохамед Камбер и колегата му от Кочан Изет Джалев.
Наш репортер разговаря с родителите на Мохамед Камбер - Атике и Фаик Камбер. Синът им получи административно наказание глоба от 2000 лева за участие в нерегистрирана религиозна организация.
В Лъжница най-уважаваният човек е ходжата, който се приема като неформален лидер на селото. На лекциите, които той изнася в джамията, се стичат и млади, и стари.
”Няма ги предишните пиянски свади и побоища вече тук. По-рядко идва и полиция, защото престъпленията намаляват. Рядкост стана и употребата на алкохол и наркотици, като че ли и разводите намаляха драстично. С една дума селото ни се успокои, благодарение на вярата и страха от всевишния", убедени са жените, седнали рано сутринта на кафе в магазина на Атике и Фаик Камбер.
Според имама Мохамед Камбер понятието "радикален ислям" идва от Запада, на арабски такава дума не съществува.
"Ако под тази дума там разбират бомби и атентати, ислямът категорично забранява това и аз съм първият, който му се противопоставя. В противен случай ще водя ли детето си в джамията?", заявява Камбер, но отказва повече коментари по темата, докато делото не приключи напълно.
Бащата на осъдения имам Фаик Камбер споделя, че много му тежи всичко, което преживява синът и цялата им фамилия. Възрастният мъж за първи път решава да излее душата си публично.
„Не ми тежи, че останах в България и не се изселихме още навремето в Турция, въпреки че съм сигурен, че тези проблеми които ни стовариха тук, там нямаше да ги имаме. Имам роднини в Маница, заминаха без нищо, а днес имат четиристайни апартаменти, вили, бизнес и живеят доволно и спокойно. Пенсионираха се с над 1100 лева пенсии, като отделно държавата им даде по 15 000 евро след пенсионирането си, за да осигурят старанати се. Аз съм се родил в България, тук съм израснал, тук е бащиният ми дом, тук е моята родина, обичам си държавата и не можах така лесно да се реша на тази стъпка, за което понякога съжалявам. Тежи ми много, че с нас, мюсюлманите, постоянно се заяждат, имат ни за втора ръка хора, обиждат ни, подценяват ни и измислят какви ли не причини невинни хора да съдят и вкарват в затвора”, започва своята изповед бащата на имама Мохамед Камбер.
„На 28 април 2008 година синът ми се обади да го чакам в Истанбул, за да си го прибера в България след като завърши университета „Медина” в Саудитска Арабия. Това е престижно учебно заведение, признато от ЮНЕСКО. В него се обучават студенти от цял свят. Синът ми учеше там 8 години и не се беше прибирал две години. Цялото семейство отидохме да го посрещнем. На същата дата преминахме българо-турската граница и се прибрахме в Лъжница. Няколко дни по-късно, на 1 май 2008 година, го назначиха за имам на селото. След 2-3 години последва показната операция на ДАНС, при която бяха извършени обиски и конфискация на литература, дискове, касети и други неща. Служителите на ДАНС бяха още в Лъжница, не бяха отворили дори иззетата литература и не се бяха запознали със съдържанието на дисковете и касетите, когато говорител на прокуратурата в Благоевград съобщи по телевизията, че в село Лъжница в дома на имама Мохамед Камбер е иззета литература с радикално съдържание.
По-късно стана ясно, че няма нищо опасно в конфискуваните книги.
"Единственото обвинение срещу сина ми бе заради това, че на 12-и февруари 2008 година бил станал член на българския клон на организацията "Ал Вакъф ал Ислями", което също не отговаря на истината, защото на посочената дата той не е бил в България. Такъв е случаят и с друг имам от обвиняемите - Байрам Ушев от Мадан, който пък се прибра в България няколко месеца след Мохамед. Цялото дело се базира на нагласени данни, лъжи и клевети. Още по-фрапиращо е, че "Ал Вакъф ал Ислями" не е организация, а арабска фондация, с което дори съдиите не бяха запознати", обяснява своята гледна точка за процеса в Пазарджик бащата на Мохамед Камбер.
Той е категоричен, че всяка организация може да бъде наречена терористична, но никъде по света няма фондация, която да бъде обявена за терористична.
"Адвокатите ни по делото на няколко пъти приканваха съдийката да се изразява правилно и да не бърка организация с фондация, но след няколкото правилни израза тя отново продължи да нарича фондацията организация. Това са две коренно различни неща. И вие, журналистите, също не си направихте труда да проучите и да разграничите двете понятия и три години се водеше процесът като всички в един глас говорехте за терористична организация", заяви Фаик Камбер.
Той припомни, че тази фондация идва у нас с помощта на бившия главен мюфтия Недим Генжев .”През Генжев и ДС минаха много пари, но в един момент арабите разбраха, че парите им вървят на други места, не по предназначение и им затвориха кранчето. Тогава, за да изгонят фондацията от България, Генжев и ДС натопиха 13-те имами и те станаха техните изкупителните жертви, за да се заметат под килима кражбите и огромните присвоявания”, допълва възрастният мъж.
Според него делото в Пазарджик е скалъпено с цел да сплаши българските мюсюлмани.
"Ние сме религиозни хора, кланяме намаз пет пъти на ден цялото семейство, били сме на хадж в Мека и не сме научени да лъжем, крадем или безчинстваме. Аз съм на 56 години, не знам досега какво е полиция или съд. Не съм напсувал в живота си, не съм вдигнал ръка нито на жена, нито на децата ми. Така повелява религията която изпълняваме. Синът ми завърши строителен техникум в Благоевград. Беше добър ученик, завърши и ислямско образование до осми клас. Кандидатства в университета „Медина” в Саудитска Арабия. Записа се в ЮЗУ "Неофит Рилски", откъдето след първата година си тръгна много разочарован от ходатайствата и корупцията. В университета в Саудитска Арабия синът ми бе приет след като тамошните власти решиха да проведат приемните изпити в България, за да установят причините за голямото текучество на българските студенти. Дотогава там да учат се изпращаха само богаташки деца, които още на първата година напускаха, защото не можеха да издържат на порядките и дисциплината в университета „Медина”. Комисията от изпитващи беше настанена в Доспат и сред многото приети студенти бе и синът ми Мохамед. Осем години продължи неговото обучение в Саудитска Арабия, където се изгради като честен, добър и принципен човек", разказва Фаик Камбер.
Един от професорите му дал един от най-важните житейски уроци. Преподавателят го поканил на гости, а Мохамед се поинтересувал колко е заплатата на университетските преподаватели.
”Мохамед, аз заплата не получавам и не само аз работя така. Имам строителна компания, от която се издържам. Тук преподавам безплатно, за да трупам добри дела пред Аллах. Когато човек умре, след него тръгват три неща - най- близките му, богатството и делата. Близките и богатството остават на земята, но с делата си отиваш на оня свят и отговаряш пред всевишния", отговорил професорът.
"Това е и нашето верую на добри мюсюлмани - да не крадем, да не убиваме, лошо да не правим, но хората и властите не ни разбират и ни имат за хора втора ръка", допълва Фаик Камбер. Той е категоричен, че независимо от развоя на делото срещу сина му, духовниците няма да съдят държавата в Стразбург, защото евентуалните обезщетения ще трябва да ги плащат българските данъкоплатци.
