БАН представи онлайн справочник за езикови справки

Снимка: Infomreja.bg

Нашето езиково поведение говори много за нас самите и затова все повече хора обръщат внимание на това как пишат и говорят. Днес Институтът по Български език към Българската академия на науките ще представи онлайн справочник за езикови справки, а какво представлява той, пред БГНЕС разказва Илияна Кунева.

Тя е гл. ас. в института и отговаря на запитвания, които хората отправят по телефон, електронна поща или чрез фейсбук страницата на института. Онлайн справочникът представлява ресурса на института по Български език, който е създаден по реални запитвания на наши потребители. Това е услуга, която институтът предлага повече от 50 години, но традиционно е само по телефона, където човекът звъни, задава въпрос и специалистът му отговоря.

В последните години нараства интересът към службата за езикови справки. Хората търсят различни канали за достъп до нас. Въз основа на всички тези въпроси, които ние сме получавали през годините ние разполагаме с този ресурс, тази база данни от въпроси и сме я разработили по този начин, че тя сега да е достъпна онлайн.

Напълно безплатна, без регистрация, на нашия сайт, влизате и разглеждате тези въпроси. Интересувате се от запетая при обръщение или как се членува с пълен и кратък член някоя дума, търсите в тази база данни въпрос, който може да ви бъде от полза. Хубавото на този справочник е, че е разработен точно с тази идея – някой да намери отговор на въпроса и такова обяснение, което да му върши работа и да обясни. Отговорът е обоснован защо се пише така. В тази база данни сме включили най-актуалните въпроси, от последните 4-5 години, това за което се пита най-много и което е правописен или граматичен проблем през последните години.

А хората питат за всичко. Като се започне от правописа на отделни думи, членуване, бройна форма, та се стигне до пунктуация. Дневно получаваме десетки запитвания. Например сега хората се питат как правилно се пише думата бретцел или брецел. Към момента и двете изписвания са верни, защото все още не е публикувано как точно се счита за правилно изписването й. Към момента на публикуването слагаме край на спора, но езикът продължава да се променя и развива. Факт е, че най-много думи навлизат от английския език, кулинарията и спорта.

Друго затруднение, което срещат хората е кога се слага пълен или кратък член. По принцип правилото е доста просто - замествате с той или него, но хората имат в главите си по-различна представа за това правило. Например вършителят на действието се членува с пълен член, а пък когато имате страдателен залог това не важи. Или си задават въпроси какво или кой. Правят някаква трансформация на самото правилото по някакъв друг начин и преформулирано, то вече води до грешка или просто не им върши работа във всички случаи. Затрудненията най-вече са от това, че липсва надеждна информация и адекватна интерпретация на дадения проблем, т.е. да се свърже точно с това правило, което урежда този въпрос, а не чрез някакви други заблуждения като например, че винаги се пише запетая пред че или ако има предлог не се пише запетая.

Това са неща, които водят до грешни тълкувания на конкретния случай. 

И тук ключовата дума е уместност на употребата, т.е. има много думи, много различни пластове, много различни места, на които ние общуваме и те си имат собствен стил и специфика. Тук въпросът е в уместността, а не толкова в правилно или грешно, а в конкретната ситуация на конкретното място да използваме правилните думи и изрази. Дали диалектите влошават качеството на езика ли? Въпросът не е точно в диалектите, а може би в разговорния език, който включва в себе си много неща, т.е. той не е точно диалект, но не е и книжовната форма. Така че разговорният език е това, с което се сблъскваме ежедневно и доколко е уместна неговата употреба в официална ситуация, където вече трябва да се използва книжовната норма.

Що се отнася до правилното писане, не смятам, че на хората им е толкова трудно да пишат колкото, че не могат да преценят конкретната ситуация какво изисква. В социалните мрежи хората общуват помежду си, използвайки разговорна реч. Там пишат много близко до начина, по който говорят с близките си хора, но текстът, който публикуват достига до много непознати и за тях той остава неразбираем.

Тук отново опираме до уместността и преценката. Много често тези, хора, които ние прибързано обявяваме за неграмотни, ако им се даде един тест или ги накарате да редактират един текст, и когато те се замислят, и вече гледат на текста по друг начин, като нещо, което трябва да оформят според правилата, те всъщност не се затрудняват толкова много. Просто някои канали на общуване предразполагат хората да неспазват книжовните норми, което не означава, че те непременно не ги познават или, че са много трудни за тях. Просто нашето езиково поведение говори много и за нас самите и затова все повече хора обръщат внимание на това как пишат и как говорят, защото знаят как изглежда това отстрани.

И тази година на 24 май ще се проведе кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!”. По традиция в Деня на Славянската писменост и култура ще се проведе тест в над 15 града на страната. В дните до 24 май ще се проведат и езикови игри. Предстои да се разкрият и езикови щандове, които са традиционни за Деня на езиците. /БГНЕС

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk

FACEBOOK