Обявиха нови открития - праисторическа лечебница на 7 000 години и огромен камък, умишлено обработен, във форма на човешка глава! Името на обекта е "Прав каминь".
Съоръжението е открито през 2007 година и проучвано от Тодор Узунов в продължение на няколко години. Правени са замервания и рисунки, но обектът не е обявяван публично. От Сдружение "САТО" взели това решение заради опасения от набези на иманяри и преждевременното съсипване на обекта.
За неговото местоположение са информирани Регионалният исторически музей в Благоевград и Инспекторатът към Министерството на културата.
То се намира северно от тракийското светилище „Градище” където също има голяма каменна човешка глава.
Тодор Узунов е председател на Сдружение "САТО" и на Международния клуб за равнопоставени култури. Членовете на тази организация са обединени от задачата да изучават и популяризират важни исторически процеси, свързани с историята на повече от една страна.
Специално за "ИНФОМРЕЖА" Тодор Узунов даде отговор на някои важни въпроси около този мегалитен обект:
Г-н Узунов, как и кога открихте това „съоръжение”, както го наричате? Не е ли интересно съвпадението, че откривателят и на този обект се казва Тодор?
Аз не обичам думата „откривател”. Това са обекти с хилядолетна история и много, много преди нас други са преоткривали този обект, като са му давали нов облик и живот. Нашата работа е свързана повече с проучване, наблюдение и описване. Разбира се, хората от този край знаят за тези места, но само като причудливи струпвания на скали и не подозират за тяхното предназначение, нито за техния произход.
По отношение на името, наистина сте прави! Човекът, който откри „Градище” като „светилище” също е Тодор. Това е професор Бояджиев, чиято паметна плоча стои заслужено в началото на комплекса днес. Но когато говорим за нашия обект, трябва да сме наясно, че той е неделима част от светилището, като е неговата най-висока точка.
Какво представлява един „мегалитен” обект и с какво той е по-особен от всичко останало?
Мегалитни са строежите, използващи огромни каменни блокове, които най-често, както в нашия случай, не са обработвани, а са старателно подбирани за целта. Хората от тази дълбока древност имали свои похвати за издигане и полагане на „строителния” материал. Това се вижда и от внимателното проучване на обекта. Той представлява три компонента, изградени в различни епохи, но с последователна и ясна обредна цел.
Първият от него е проход, който се предшества от коридор - „дромос”. Широк е около 60 см и по всяка вероятност е дело на човешка намеса. Може би първоначално е имал естествена цепнатина, но в последствие тя е разширявана, за което в древността използвали големи дървени клинове, предварително мокрени с вода. Зиме при тяхното раздуване се постигало преместване на блока със сантиметри. Явно се е изисквало огромно търпение и не е ставало веднага.
След преминаването през прохода или „промушкалката”, както хората наричат популярно подобни съоръжения, се излиза на неголяма каменна площадка, ограничена от южната си страна от солидни каменни блокове. В северната страна се вижда изправен блок, ориентиран на изток с плоската си страна. Тоест имаме проход, площадка и изправен камък.
Именно изправеният камък дал име на местността, която се казва „Прав каминь”. Лично аз държа името да се запази същото, заедно с особеното омекотяване на последната съгласна, защото това е белег за етническата принадлежност на този топоним.
След като през 2009-а започнах да правя рисунки на скалата, забелязах, че тя всъщност наподобява човешка глава. Тогава бях сам и нямаше с кого да го споделя, но бях буквално шокиран. Той имаше дообработени нос, очи и уста, а на върха завършва с шапка, издута в задната си част. Този тип шапки са познати от античността и се наричат „фригийски”, по името на тракийското племе фриги.
Това е нещо, което се намира за пръв път върху мегалитен обект на наша територия. Естествено, че изображението не е шедьовър, но то убедително е проявление на човешкия интелект и култура! За разлика от главата при „Градище”, той е умишлено обработван.
Самият камък вероятно е изправен с човешки труд, което говори, че всичко тук е ставало не стихийно, а старателно планирано. Ако съдим по иконографията на образа, той е продукт на хората от ранножелязната епоха. Това ще рече, че този обект се е унаследявал и доразвивал.
Керамиката, която се открива след неизбежните проверки на иманяри и тук е сходна с тази от тракийското светилище наблизо. Най-добре представена е тя от времето на 6-и в. пр. Хр., целия римотракийски период и късната античност от 6-ти век. Наличието обаче на енеолитна керамика говори красноречиво, че функционирането си този обект е започнал преди около 7 000 години!
А каква функция е изпълнявал обектът в продължение на хилядолетия и какво е неговото историческо значение?
Неговата функция е ясно определена. Той бил нещо като праисторическа лечебница, където хората идвали да оставят своята болка или страх. За разлика от нас, разбира се, те вярвали в това и сигурно при мнозина е имало положителен резултат. В средата на ранножелязната епоха в Родопите се наблюдава демографски бум и вероятно те са хората, изправили камъка и изваяли от него човешката глава. Те не занемарили първия ритуал по преминаването, а го допълнили и доразвили. Започнали да принасят жертвени животни в дар на божеството, като тяхното обработване ставало на каменната площадка.
Именно това е нейната функция, защото тя предпазвала Земята – майката Гея, от жертвената кръв на животното. Нейното омърсяване се считало за явен знак, че няма да получиш прераждане в отвъдното. Тези практики са в основата на всички индоевропейски народи от ранния стадий на техните вярвания. Пречистваща роля играел и огънят. Именно от него се виждат ясни следи по плоската страна на камъка. Той играел ролята на своеобразен олтар.
Преднамереният характер на всичко, което откриваме тук, говори за старателно планиране и поддръжка. Вероятно този обект е бил важен икономически инструмент на жреческата власт и е бил средство за привличане на огромни приходи. Подобно на днешния Гергьовден се дарявали не само жертвени животни, но и парични средства.
В гръцката антична литература това е описано старателно, но до днес не сме попадали на ясни свидетелства, които да потвърдят съществуването му в Тракия. Това са така наречените „очищения” – ритуали по изкупване на грехове. Нещо подобно на познатата ни индулгенция от по-късни времена.
Осъзнаването на неговото предназначение като такова отваря важна страница към въпроса, какъв е приносът на траките при изграждане на гръцката цивилизация?! Естествено, историята е несправедлива и в полза на писмените народи, но тази тема в бъдеще ще става все по-актуална и исторически обоснована.
Като Сдружение за опазване и възстановяване паметници на културата, призоваваме иманярите, занимаващи се с нерегламентирани разкопки в района, да се въздържат от посегателства над този обект. Отправяме този съвет не само поради незаконния им характер, а и защото в него не са извършвани погребения, а единствено жертвоприношения. Това изключва намирането на гробни дарове или скъпи предмети.
Унищожавайки автентичния пласт, се затруднява работата на археолозите и възможността да изградят правилна историческа картина на събитията, от което губи не само науката, а и целият край.
Описването и популяризирането на подобни обекти е важна реклама за района, който от десетилетия е поставен в положение на пословична бедност и е реално средство за излизане от това тежко икономическо положение.