Народният представител от АТАКА Илиан Тодоров се обърна с въпрос към министъра на външните работи Даниел Митов дали българското правителство е предприело действия чрез отговорните институции на ЕС да се повлияе на Сърбия относно негативната й политиката към българите от Западните покрайнини.
Националистът се поинтересува и дали са били взети под внимание исканията на сънародниците ни и обсъждани на правителствено или външнополитическо ниво. Това се случи по време на парламентарния контрол в петък.
Относно първия въпрос Тодоров изтъкна, че в Западните покрайнини се развиват тревожни икономически, демографски и политически процеси. Те застрашават българското население там от пълно изчезване. Националистът е разтревожен от факта, че за последния половин век броят на сънародниците ни в тази област се е стопил от 62 000 на 18 500 души.
„Това се дължи както на целенасочената политика на югославските и сръбските правителства за асимилация (сърбизация) и обезлюдяване на този чисто български край, така и на бездействието на българската външна политика за ефективна защита на правата и интересите на българите в Западните покрайнини“, заяви от парламентарната трибуна атакистът.
„Добросъседските отношения между България и Сърбия трябва да зависят от положението и перспективите на нашите сънародници в Западните покрайнини“, категоричен бе депутатът.
„Икономическата изостаналост в районите, в които живеят българите в Западните покрайнини, води до вътрешна миграция и обезлюдяване. Проблеми има с обучението, достъпа до медии, вероизповеданието, имуществените права, политическото представителство и други“, призна министър Митов.
„Необходимо е компетентните власти в Сърбия да положат повече усилия по отношение на практическото прилагане на вътрешното законодателство, регулиращо правата и защитата на националните малцинства в Сърбия“, допълни той.
„Г-н министър, в момента кметът на Босилеград забранява на българите да отбележат на 19 февруари годишнината от обесването на Апостола. Чакаме сърбите да направят нещо полезно през последните 5, 10, 15 години, но те нямат желание. Те искат да асимилират българското население, това население да бъде със сръбско, а не с българско самосъзнание. Доказали са го с времето“, категоричен бе Тодоров.
По втория въпрос националистът припомни на МВнР шефа, че през 2013 г. редица български организации в Сърбия изготвиха и подписаха Платформа за защита на правата на българското малцинство в Западните покрайнини. Документът отбелязва загрижеността от влошаващото се положение на българското малцинство и обезпокоението от негативните процеси там.
„Става дума за един издържан от политическа, юридическа и дипломатическа гледна точка документ“, каза Тодоров от АТАКА. „С тази Платформа те призоваха правителствата на Сърбия и България, и ЕП да приложат пакет от мерки, с които да се създадат условия за нормално национално, икономическо и културно развитие на българите в Западните покрайнини“, допълни народният представител.
Митов беше лаконичен и преповтори това, което му бяха написали като отговор на първия въпрос. В заключение Тодоров призова за по-сериозни мерки относно защитата на българите от Западните покрайнини.
