Арх. Валентин Тюфекчиев: Останах в България заради предизвикателствата, които срещам ежедневно в професията си

Архитект Валентин Тюфекчиев

Архитект Валентин Тюфекчиев е роден на 26.11.1984 г. Женен е, с едно дете. Завършил е средното си образование в Техникума по строителство – Благоевград, специалност „Строителство и архитектура”. Висшето си образование "Mагистърска степен" получава в Университета по архитектура, строителство и геодезия – СОФИЯ, със специализация „Обществени сгради” под ръководството на доц. арх. Бойко Кадинов през 2012 г.  Младият архитект Валентин Тюфекчиев е член на Камарата на архитектите в България от 2013 г. След висшето си образование той завършва и курс по разработване и управление на проекти, финансирани от ЕС в ИСК към УНСС. След дипломирането си работи малко повече от 2 години в Архитектурно студио ADM STUDIO – София, а от май 2008 г. до момента е управител на проектантско бюро „SCIBG” – СОФИЯ.

– Защо решихте да се реализирате в България, г-н Тюфекчиев, а не в чужбина, където архитекти от вашата величина и с вашите познания и креативност са много търсени и предпочитани?

– На първо място, защото съм българин и смятам, че всеки млад човек трябва и е длъжен да опита тук. Според мен, реализацията в България не е по-малко трудна или по-малко престижна от тази в чужбина, а точно обратното – тя е непрестанен и упорит труд в сфера, чиито върхове не отстъпват по нищо на тези по света. Реших да остана в България заради предизвикателствата, които срещам ежедневно в професията си. Смятам, че справянето с тях и опитът, който ми носи това, както и амбицията за работа в среда на една не толкова добре работеща общинска и държавна администрация, ще превърнат мен и колегите ми в хора, създали достойни пространства за живот у нас.

– Бихте ли споделили основните трудности, с които се сблъсквате в работата си?

– Ако става въпрос за основните трудности, с които се сблъсквам в професията си, то това са тромавите и до известна степен неприложими в процеса на проектиране и надзор административни разпоредби, наредби и закони. Мисля обаче, че големият проблем на архитектурната гилдия в страната ни е липсата на уважение и разбиране у голяма част от инвеститорите.

–  Споделете с читателите на ИНФОМРЕЖА в какви обществени каузи и проекти участвате.

– Най-новото е, че наскоро беше одобрен проектът за "Ремонт и разширение на СУ "Йордан Йовков" в с. Рибново, община Гърмен", където в представянето на проекта взех участие. Този проект се превърна и в моя лична кауза най-вече заради децата в това село и за това, че в страната ни вече почти не се строят нови училища заради демографската криза и други фактори. За себе си обаче съм убеден и бих се включил активно и със самочувствие във всякакви каузи, касаещи устойчивото и балансирано развитие на България, както и в общественополезни каузи и проекти, които са свързани с бъдещо на България, защото нашата роля е такава, архитектите сме визионери, хора, които трябва да гледат напред във времето и да се опитват да задават посоката и визията на заобикалящата деиствителност и среда.

– Проектът, който представихте в Рибново преди броени дни, доби голяма популярност и грабна вниманието на целиля политически и обществен сектор в страната. Разкажете малко повече за предисторията му.

– С удоволствие. Това в действителност е тема, която много ме вълнува. Наистина този проект получи доста голяма подкрепа от най-високо ниво, с което всеки на мое място би се гордял, но и би се чувствал още по-ангажиран и отговорен той да се случи. Относно предисторията, Община Гърмен е бенефициент и декларира наистина желание да помогне на училището в Рибново. Администрацията оказа своята подкрепа, след като получи и положително решение на Общинския съвет. Истината обаче е, че администрацията в Гърмен няма финансова възможност да обезпечи изработването на проекта, което освен че не решава проблема, се стига и до задънена улица. От своя страна Министерството на образованието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството също подкрепиха идеята, но те пък искаха проекти, с които да се кандидатства. Сами разбирате колко мащабен е този проект и колко би могъл да струва на община Гърмен, като, разбира се, няма гаранция дали ще се осъществи.

Предварителните разходи по него са си разходи, в това няма и съмнение, но и някой трябва да ги поеме. Тук трябва да кажа, че след всичко това аз лично го приех като кауза, за която си струва да се борим. Именно така се роди идеята „Училище на бъдещето в с. Рибново“, която страшно много ми допадна, защото осъзнах, че наистина това е един знаков проект с много смели идеи. Именно това бе причината без никакви договори и гаранции, че изработването на проекта ще бъде платено някога или пък ще се стигне до реализацията му, аз предложих нашата помощ - моята и на екипа, да изготвим проектите, всичко да мине през етапите си на проектиране и съгласуване, за да може да се представят пред съответните институции за кандидатстване и да се надяваме на успех в името на децата на Рибново, защото и те са деца на България и България трябва да помисли за тях.

Така изработихме този наистина уникален проект, който вече е във фаза на организация, доказване и убеждаване на всички нива в държавата за реализацията му. Няма да забравя думите на директора на училището Манчо Джуркин, изречени на официалното представяне преди седмица, че именно ние, нашият екип, сме едни от главните виновници да се състои всичко това, като ни благодари с изключителна искреност да нашата ангажираност към изработването на проекта, с надежата всички ние да сбъднем мечтата му Рибново да има своето прекрасно, европейско и съвременно училище, в което да се обучават бъдещите поколения деца от района. 

Казахте на няколко пъти "Вашия екип", кои са другите специалисти, които имат отношение към проекта?

– Много искам чрез Вашата медия да им благодаря на всички тях за това, че приеха тази идея. Заслугата освен моя е и на всички тях. Без тяхната подкрепа резултатът нямаше да бъде такъв. Това са моята съпруга инж. Сузана Амзова-Тюфекчиева, инж. Иван Илиев, арх. Ренета Камбошева и инж. Айсел Амзова.

Много емоционална и благородна е наистина предисторията на изработения на доверие, но и с надежда уникален проект от Вас и екипът Ви, г-н Тюфекчиев, която споделяте толкова искрено и с вълнение, но нека разкажем на нашите читатели повече за самия проект. 

Да, в момента сме действително на идейна фаза, точно и това беше представено пред официалните гости в Рибново и тук, позволете ми лично да благодаря за човешката и личностната подкрепа, която декларираха с присъствието си и готовността да помагат четвъртият президент на Република България - Росен Плевнелиев, д-р Милен Врабевски - председател на фондация "Българска памет", бъдещият евродепутат Асим Адемов от ГЕРБ, който в момента също е директор на училище, заместник-министърът на МРРБ Петър Николов, кметът на община Гърмен Минка Капитанова, депутатите Димитър Гамишев от ГЕРБ и Богдан Боцев от БСП, началникът на Регионалното управление на образованието Ивайло Златанов, общински съветници и кметове, учители и директори на училища от целия Гоцеделчевски регион. Всички те, въпреки различията в партийната и верската си принадлежност, се обединиха и присъединиха към каузата в името на децата. Именно това обединение ни накара да се надяваме, че в най-скоро време ще се намери и финансиране, за да започне строителството. Разбира се, работата по проекта продължава и в никакъв случай няма да спира. Свършихме много работа, но и много предстои. 

Росен Плевнелиев, който освен президент на Република България и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, е и инженер. Неслучайно на официалното представяне на проекта, което се превърна и в естествен празник на селото, той заяви пред обществеността и многото гости, че очаква да му създадем работа, която вече е в ход. Именно по негово предложение, начело с него и д-р Милен Врабевски в момента сформираме работна група, която наистина я очаква здрава работа и доказване пред ресорни министерства и институции, че си заслужават всички усилия и направени компромиси досега. За реализацията на нашия проект след неговото представяне в Рибново се поеха наистина сериозни ангажименти от най-високо ниво, а нека си го признаем в прав текст, че такива проекти с такова голямо обществено значение няма как да не се случат без подкрепа. 

– Вашето лично мнение, г-н Тюфекчиев, ще се реализира ли проектът Ви и най-важното - ще имат ли според Вас децата, учителите и цялата общественост в Рибново и околните села своето необходимо и мечтано училище?

– Знаете ли? Да, аз лично мисля, че този проект е знаков и ще бъде реализиран. Убеждавам се с всеки изминал ден. Просто е въпрос на малко време. Да, оптимист съм!

– Разкажете повече за самия проект, от който се вълнуват всички жители на селото, родителите, учителите и учениците. Какво всъщност ще представлява обновеното досегашно училище в Рибново и новият му корпус? Знае се, че сегашното училище вече е тясно за многото ученици - над 500,  които са принудени да учат на две смени, а от тази година се очакват и три нови паралелки с първокласници. 

 Да! Проектът, който на този етап е идеен, се разглежда в две основни направления. Първо: За съществуващата сграда и съществуващия спортен салон, както и прилежащата инфраструктура към тях се предвижда мащабен текущ ремонт, обзавеждане и оборудване, както и благоустрояване на дворното пространство. Обхватът на намеса в съществуващата част е приобщаване на старата част чрез осъвременяване към новата. Използваните елементи са съвременни материали, като стомана, стъкло и еталбонд. Във фасадно отношение се предвижда изолация на сградата, подмяна на покрива, окачени ивици от еталбонд, сенници с фотоволтаични характеристики, добавяне на стъклен електрически асансьор за осигуряване достъпа за хора в неравностойно положение, подчертаване на входната част чрез стоманен навес, арка и монументална стена.

Предвидено е благоустрояване на съществуващия двор чрез подмяна на настилки, изграждане на нова дворна ограда по целия периметър, реновиране на игрищата, добавяне на парково обзавеждане - пейки, осветителни тела (фотоволтаични), кошчета за отпадъци, осигуряване на достъпа в сградата за инвалиди чрез рампи. Изграждане на амфитеатрална част, която ще се използва като място за почивка и трибуни за наблюдение на спортни занимания. 

Второто направление е изграждане на нов учебен корпус и нов спортен салон. В обхвата на новата част са предвидени разработването на две отделни тела, а именно основна училищна част и физкултурен салон. Връзката между новата и старата част ще се осигурява посредством топла връзка по периферията на стария и новия физкултурен салон.

Новата сграда е проектирана  като триетажна и сутеренно ниво. Новият корпус ще разполага с общо 11 класни стаи, 1 работилница по труд и техника и 1 компютърен кабинет, като някои от класните стаи са с хранилища, учителска стая, два бюфета за ученици и учители, обслужващи помощения за помощен персонал, дентален и лекарски кабинет, санитарни помещения на всяко ниво включително и за хора в неравностоино положение, кабинети директор и зам.-директор, библиотека, изложбена зона, архив, топли връзки към столова и стара сграда, фитнес със съблекални и душове, кътове за отдих, обособени около атриумното пространство.

Сградата завършва с атриум, който продължава в сенник, покривна тераса и малък етнографски музей. Самите сгради образуват затворен комплекс с обособен вътрешен двор. Предвиден е автомобилен паркинг в сутерена и достъп към вътрешния двор чрез улицата, разположена на запад от комплекса посредством проход тип рампа. 

– Очаквате ли, г-н Тюфекчиев, проектът Ви да претърпи някакви промени, докато преминава през различните фази и процедури, включително и тези за  финансирането му?

Можем още много да си говорим на тази тема, това са нещата съвсем накратко, за да се придобие представа за обема и типа сграда, която предвиждаме.  Екстериорното решение е представено също, има 3D визуализации, които се надявам да се харесат и възприемат добре. И този проект като всеки друг съм убеден, че несъмнено търпи критика, но това са съвсем нормални неща. Мисля, че ще настъпят леки промени в някои направления, но те ще бъдат несъществени. Това е архитектурата, всеки архитект пречупва различните проблеми в процеса на работа през собствената си призма, като се подчинява, разбира се, и на всичките тези правила и норми, които споменах и съответно предлага някакви решения. Така е и в живота. 

 

КОМЕНТАРИ

Коментарите са забранени за тази статия.

FACEBOOK