За поредна година остава безименен и занемарен паметникът до църквата „Св. Георги” в кюстендилския квартал "Колуша". Първообразът му е роден в града, преди 111 години, в деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Кой е той, от табелата на паметника обаче не става ясно.
За поредна година проф. Асен Василиев остава забравен, градинката около паметника му – буренясала, а табелата за името е почти празна. Останали са, като в роман на Ремарк, три цифри – 9, 0, 9. Не личи някой скоро да е спирал пред професора, освен за да надраска името си върху монумента му. Няма и следа от венци или други почести по повод вчерашния юбилей.
Проф. Василиев е изкуствовед и художник. Той е първият изследовател на средновековните православни храмове в кюстендилско. Инициатор е за създаването на първата регионална енциклопедия в България - "Енциклопедичен речник Кюстендил" и става първият й главен редактор.
Работил е като учител в Шумен, където участвал в археологическите разкопки на Мадара и направил стотици рисунки на откритите находки. Бил е художник-изследовател в Археологическия музей в София и е сред основателите на Института за изобразителни изкуства при БАН.
През 1980 година бай Асен, както го помнят все още част от кюстендилци, е обявен за почетен гражданин на града, а следващата година напуска този свят. 31 години по-късно, пред очите на онези, които няма как до го помнят, младите и децата, стои един безименен паметник сред избуялата трева.
