Александър Стоименов представя първата си стихосбирка, озаглавена „От... до“.
„Пиша от 80-те години, но никога не съм имал претенции или щения да издавам стихосбирка. Дори мога да кажа, че стиховете ми бяха толкова съкровена част от мен, че никой дори не подозираше, че пиша. В книжката са поместени стихове от ученическата тетрадка до настоящия момент“, сподели Александър Стоименов.
„От... до“ е издадена с подкрепата на НЧ „Братство 1869“, Кюстендил.
Александър Стоименов е роден в Кюстендил. Завършва средното си образование в СПУ „Христо Ботев“, Бобов дол, където прави и първите си стъпки в поезията и изобразителното изкуство.
Авторът определя себе си като посредствен ученик с много познания.
Посвещава цяла една тетрадка със стихове на своя съученичка в която, е влюбен. В последствие я преписва няколко пъти, след което се раждат и другите стихове.
През 1991 година заминава за Милано, Италия, където се установява, работи и твори. Става член на художниците от Големия канал. Прави многожество изложби с художници от Милано.
Превеждайки текст от песен на група „Ахат“ на своята бивша италианска приятелка, започва да пише и италиански стихове. Има около 160 италиански стиха, които има намерение някой ден също да издаде.
Лунен стих
Луна – безкрайна, звезди – шир.
Безмълвно в две зеници се топят
В бездънния небесен вир,
Телата ви немеят, но блестят.
Луна, защо си бледа вечно
И тъжно гасне твойта светлина.
И само вятър недалечно
Отеква в прашните стъкла.
МОЛБА
Не разпускай косите си, моля те!
Те напомнят ми отново в нощта,
която поглъща ме в себе си
И ми навява тъга.
Не разпускай косите си, моля те!
Не разпалвай в мене страстта.
Обичам косите ти дълги,
тъй както тревата дъжда.
Не разпускай косите си, моля те!
Не ме пленявай с таз красота,
такъв е облогът, но мога ли,
бих вплел ръце в пръстта.
Александър Стоименов