Агресията в днешно време и ролята на училището за нейното предотвратяване

Снимки: Личен архив

Разговор с психолога Екатерина Татанова

В последно време проявите на жестокост в обществото ни стават все повече - побои, изнасилвания, убийства... Къде са корените на злото? Кога се загнездва то в човешката душа и как да се помогне на такъв човек? По тези въпроси разговаряме с Катерина Татанова, педагогически съветник – психолог в ПГ по МСС "Пейо К. Яворов" в Гоце Делчев.

Кои са според Вас причините за отключване на агресията в днешно време?

Наистина напоследък жестоката агресия, на която ставаме свидетели, взема превес над нормалното. Цялата тази информация влияе негативно върху психиката на хората.

Причините, които предизвикват агресивно поведение, са много - проблеми в семейството, ниска самооценка, фрустрация, травма в детството, обкръжаващата среда и др. Но най-важна причина си остава деградиралата семейна среда, която води след себе си липса на изградена ценностна система и отсъствие на морални качества. Децата от такива семейства се изграждат като аморални личности. За тях чувства като емпатия са непознати.

Да се спрем върху агресията и тормоза в училище. Кое ги поражда?

Безспорно основни предпоставки са проблемите в семейството. Както знаем, семейството е най-важната институция и като такава тя носи отговорност какви личности ще даде на обществото. Децата копират моделите на поведение на родителите си, те се учат от тях, а не от думите им. Затова казваме, че децата са отражение на нашето поведение.

Предпоставки за агресия стават и етнически проблеми, трудна адаптация, социален статус, защита на собственост или територия, защита на приятели, защита на репутация и достойнство. Конфликтът може да възникне и от най-обикновен неволен физически  контакт.

Как да се засили ролята на училището за превенция на насилието и тормоза?

Със заповед на министъра на образованието, младежта  и науката от 18.05.2012 г. е създаден „ Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище”. Добре би било всяко училище да има ефективна политика за справяне с тормоза и насилието.

Искам да подчертая много важната и отговорна роля на учителите в това отношение. Те, заедно с учениците, трябва да разработят правила, които да водят до уважение, толерантност, отговорност, съпричастност.

Изграждането на положителна обратна връзка с учениците, връзка на доверие, е ключът към успеха в справянето с този проблем.

Задължително е да се провеждат системни разговори по темата за тормоза и последствията от необмислените и импулсивни действия, да се представят презентации и филми по темата, да се включват ролеви игри и информационни материали.

Особено важен е индивидуалният подход. Всяко дете е уникално по своята същност и педагозите трябва да му помагат да развие добрите си личностни качества и да преодолее лошите.

Наказанията също имат своето значение, но те трябва да се налагат внимателно, като не се засягат човешките права. Важното е да се знае, че не се наказва личността, а нейното поведение.

Участието на родителите в тази борба също е много важно. Включването им подпомага ефективността на училищните мерки.

Въобще ангажираността на цялата училищна общност е от изключително значение за решаване на проблема с училищния тормоз.

Какъв съвет бихте дали на родителите?

В днешно време всеки родител иска детето му да бъде отличник, първенец в класа. Но задава ли си въпроса, как се чувства детето, ако не оправдае тези очаквания? Децата на амбициозните родители страдат най-много, защото родителският егоизъм се отразява негативно върху поведението и развитието им.

Децата трябва да растат щастливи, а не най-добрите. За да расте психически здраво едно дете, то се нуждае от разбиране, любов, внимание, обгрижване. Да чува по-често мили думи. Да бъде поощрявано. Да расте в здраво емоционално и стабилно семейство. Нека родителите по-често да прекарват времето с децата си, да знаят, че това е най-безценното и пълноценно време от техния живот.

Ще припомня една мисъл на Алфред Адлер -„Да си позволявате насмешка над децата, е почти престъпление. То оставя в душата на детето незаличими следи, които влияят на неговите навици и постъпки в зрелия живот”.

 

КОМЕНТАРИ

Коментарите са забранени за тази статия.

FACEBOOK