Кристина Василева е на 18 години. Преди броени дни завърши средното си образование в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт "Йордан Захариев" в родния си град Кюстендил. Кристина бе избрана за "Момиче на публиката" в конкурса "Девойка Кюстендилска пролет`2013". Избрала е да продължи образованието си в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Посвещава свободното време на близките и приятелите си, обича спорта и дългите разходки сред природата.
Криси, ти наскоро беше абитуриентка. Разкажи за самата подготовка за бала, какво е на днешно време да си абитуриент?
Според мен не е лесно да си абитуриент, особено за момичетата. Подготовката определено е свързана с много емоции. Толкова много модели и кройки на рокли, обувки, прически, бижута, аксесоари, че изборът обикновено е доста труден. Но пък има и доста излишна суета. За разлика от повечето девойки се чувствам късметлийка, защото се справих за кратко време. Заложих на червения цвят, а след това останаха само допълнителните щрихи. Визията и тоалетът са важни, но по-важно е и как се чувства човек, какво е излъчването му.
Ти самата подкрепяш ли тези празненства, скъпи тоалети, ресторанти и прочие?
Според мен това е голям празник - и личен, и семеен, един миг на слава, в който се чувстваш като истинска звезда и се радваш на внимание. А за тоалета смятам, че трябва да е по-скоро ефектен и да ти отива, отколкото да е безумно скъп. Има рокли и костюми, които са с поносими цени, но пък са много красиви. Трябва да има умереност във всичко и да не се залага на прекалената помпозност.
Родителите ти как успяха да се справят?
Родителите ми са хората, които дават най-много за мен и ги обичам безкрайно. Тяхната мисия беше повече от успешна. Бяха до мен и ме подкрепяха във всичко, дори и в щурите ми идеи. Е, както навсякъде, имаше и по някое друго пререкание, но това си е в реда на нещата.
Криси, как мина самият бал, какво беше усещането през целия ден и вечерта?
Честно казано, докато ми правеха прическата и грима не бях толкова развълнувана, но когато облякох роклята, нещата се промениха. След това последва ресторанта, в който бях с любимите ми хора. Там вече започна голямата тръпка, но за съжаление бях малко време с тях, защото трябваше да се съберем с класа, да вземем класната ни ръководителка и така нататък, както му е редът. Изкарах си страхотно – песни, танци, снимки. Беше като приказка, която мина толкова бързо, но със сигурност ще ми остави незабравими спомени.
Ти блесна на гаровия площад като истинска звезда. Разкажи за твоите успехи досега. През 2013 г. бе сред участничките в конкурса „Девойка Кюстендилска пролет“ и дори стана "Момиче на публиката".
Благодаря. Всичко започна като на шега. Една моя учителка ми предложи да участвам. След това споделих с родителите си и те приеха идеята с охота. Така се записах на предварителния кастинг. Не знам защо, но не вярвах, че ще съм сред участничките, а още по-малко, че ще стана "Девойка на публиката". Просто се забавлявах, бях оставила притеснението настрана и може би това ми беше плюс.
Една млада и красива жена като теб накъде ще поеме след бала?
Мисля да продължа образованието си в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Специалността не е свързана с икономика и е нещо, което не е типично за жена, но страшно много ми харесва.
Как върви подготовката?
Вече се явих на предварителните кандидатстудентски изпити и ги взех успешно. Останаха ми още няколко неща и се надявам наесен да съм студентка. Подготовката никак не беше лесна. Изискваше много труд и време, за което съм благодарна на хората, които ми помогнаха дори и в последния момент.
Наскоро минаха матурите. Какви са твоите впечатления? Много се изписа за преписване, за тормоз от страна на квестори и прочие.
С матурата по български език и литература нямах никакви проблеми, но втората - по математика, доста ме затрудни. Все пак се надявам да съм я взела и нея успешно. За преписването не мога да коментирам, но може би винаги ще има начини някои хора да се опитват да минат по лесния начин. Колкото до квесторите, и на двете матури бяха много коректни. Държаха се с нас като със зрели хора, а не да ни правят постоянно забележки за това и онова.
Има ли хора, на които би искала да благодариш?
Да, има. Първо - на родителите ми, защото те бяха най-близо до мен и изтърпяха какво ли не само и само да успея, подкрепяха ме и ме даряваха с много любов, нежност и внимание. На най-близките ми роднини и приятели, на приятеля ми, на учителите, които ми подадоха ръка, когато имах нужда от помощта им и дадоха всичко от себе си. Всички тези хора ми помогнаха да съм по-близо до сбъдването на моята мечта. БЛАГОДАРЯ!
Какво би казала на твоите вече бивши съученици.
На връстниците си бих пожелала да са здрави, амбициозни и да успеят да се реализират успешно! Да не се предават и да следват мечтите си! Да се справят с трудностите на живота и в никакъв случай да не се отказват! По-малките от мен бих посъветвала да наблегнат на ученето, защото не се знае кога и какво ще им потрябва.
