90 години на сцената на образованието чества Началното училище в Банско

Снимка: Infomreja.bg

Храм на знания и топлина. Дете, изкачващо се по старите стълби на знанието. Класна до класна украсени с емоция и цвят. Усмивки и спомен. Трепет и звън на камбани и училищен звънец.

В будно Банско вече 90 години не е затваряна врата на знанието. От 1929 година до днес 10 000 деца са преминали прага на най-старото школо в полите на Пирин след килийното училище в дома на Неофит Рилски.

Началното училище „Свети Паисий Хилендарски“ говори само с думите на историята в стените, в арките и прозорците. Сграда, която внушително напомня за величието си с високите тавани, а приютява като в малък сплотен дом.

Всяко отваряне на врата към старото школо е със звън на малка камбанка, като всички будни деца в него.

На стените има арт инсталации, които говорят за творчество, иновативност и стил. На пук на годините всяка стая е уникална от самата врата до чиновете.

Класните стаи са украсени по различен начин, а надписът на класа е индивидуален.

На фона на различното и модерното има млади и стари учители, които ръка за ръка работят, лишени от типичните за учителския колектив надменни пози.

Банскалии показват за пореден път, че пазят традицията в себе си, вървейки напред.

Началното училище със своя иновативен двор, с кабинетите си по музика, технологии, английски прилича на западноевропейски колеж за млади таланти.

В това училище наградите са ежедневие, а всеки банскалия и до днес е преминал през школото, за да научи А и Я, 1 и 2.

Повече за новото, повече за историята говори настоящият директор, госпожа Евгения Тренчева. Очите ѝ са пълни с вода от гордост и милост към дома – НУ „Паисий Хилендарски“:

Преди 90 години на 1-ви ноември това училище отваря врати за децата на Банско. Три години преди това е започнал неговия строеж. Ние издирихме и намерихме акта, с който е даден старт на училището – това се случва по времето на управлението на българския цар Борис Трети и с голямото участие на хората в Банско. Много хора са дали своя труд и дан за построяването на училището, което и до днес е емблема на нашия град. Първо, защото сградата е изключително внушителна. Планът на училището е донесен от Париж и е направен по подобие на френски лицей. В училището има и до днес 16 класни стаи, които са широки, просторни с високи тавани. Малко училища имат такава конструкция и такава свобода в класните стаи. Не е случайно, че то е направено срещу друг символ – църквата „Света Троица“. В началото известяването на учебния ден е било след като слугата е излизал на терасата, към която е имало въженце, свързано с една от камбаните на камбанарията и издавал звук, с който децата са знаели, че е започвал учебният ден.

Първият директор на началното училище е Милуш Радонов, Йордан Смедърчинен, дългогодишен директор е Георги Калайджиев и след това Мария Цигурийна, Веселинка Дурчова, Елена Райова и 16 години – Невенка Бърдарева.

Всичко постигнато досега е плод на тези директори. Хора с визия!

Личната история на Тренчева започва преди 30 години именно от тук…

Аз смея да твърдя, че моят живот – това е училището. 30 години аз съм тук. Дойдох, когато бях на 27 години – млада, плаха, неопитна. Когато бях малка и ме питаха: „Каква се виждаш ти в бъдеще?“, аз винаги казвах „Учителка“. Тук в това училище реализирах своята детска мечта. Това, което съм днес – и това, което бях преди 30 години, единственото нещо, което е общо е ентусиазмът, желанието ми за работа, любовта ми към децата и отдадеността на тази толкова благородна професия. Смело мога да кажа, че и ако и днес избирам професия, ще избера да бъда начален учител. Защото това е професията, която е в основата на всички други професии. Началният учител е този, който дава успешният старт на своите ученици, този, който дава крилата на децата и ги подготвя за бъдещето.

Какви деца минаха през това училище и какви личности излязоха?

Изследвайки историята на училището около това събитие, проучихме и разговаряхме с много бивши учители, които са минали през училището. Жалко е, че много от тях вече не са сред живите. Опирайки се до Магда Христова, Мария Събева, Мария Маламова, Димитър Маламов, ние научихме толкова много неща, за тези, които са минали през това училище, а техният брой не е малък. Над 10 000 ученици са получили своето първоначално образование. На 1-ви ноември 1957 г., която вече се обособява началното училище като институция, оттогава съществува и Начално училище „Отец Паисий“, което днес носи името „Свети Паисий Хилендарски“. Вече 35 години това училище се помещава в тази сграда.

Децата, които са минали през това училище, съм сигурна, че то е оставило у тях незабравими мигове – те винаги с носталгия и любов си спомнят за своите първи учители. За хората, които са хванали плахите детски ръчички и са им показали А и Б в живота. Не можем да не бъдем горди, защото наши възпитаници са успели хора. Имаме трима ученика, завършили Харвард. Имаме много деца, които са получили своето образование в чужбина, имаме много успели хора, които днес градят и дават всичко от себе си за просперитета на България.

Как се сплотява подобен екип?

В момента училището има 31 човека – от които 25 преподаватели. Да създадеш екип от съмишленици не е лесна работа. Най-хубавото е, че аз не съм външен човек в това училище. Цялата моя професионална кариера е преминала тук. Познавам колегите, те също ме познават. Аз застанах срещу тях не от позицията на строгия директор, а погледах на колегите ми като на приятели. Екипът, който работи тук, е изключителен. Това са хора, за които учителската професия не е професия, а призвание. Всеки идва тук, за да работи и за да остави частица в детската душа. Всички си помагаме, подкрепяме и гледаме в една посока. Тук ние не мрънкаме, че нямаме, тук ние не мрънкаме, че родителите на съвременните деца са различни. Не! Когато спечелиш доверието, когато всяко дете се прибира вкъщи доволно, щастливо и споделя, че всеки един ден в неговото училище е различен от предишния, то тогова няма неосъществими неща.

Превърнахте едно 90-годишно училище в иновативно модерно училище. Въвеждате музикални междучасия, което е прецедент. Какво ви подтикна да изкарате с музика децата извън стаите?

Това, което е чува навсякъде за агресията. Колко деца са неконтролируеми и една от идеите беше тази. Който и да е затворен 8 часа между 4 стени и да няма глътка въздух през целия учебен ден, естествено това превъзбужда и деца и възрастни. Първата причина беше тази. Втората причина беше емоцията и желанието, което усетих у самите деца, когато започнахме това начинание. Цяла година вече след всеки втори час всички деца като ято птици тичат на двора и заставаме всички заедно – деца, учители, помощен персонал. Танцуваме, играем. Научихме български хора – нима това не е нещо, което заслужава да бъде подето от други училища.

Другата инициатива е нашият интерактивен двор, който направихме заедно с родителите и с колегите. Днес децата играят игри, които са позабравени – отделение, не се сърди човече, дама, скачат на въже. Такива игри, които раздвижват тяхното тяло и ги обединяват. Ние намаляваме по този начин напрежението между тях.

Ролята на родителите в училището…

Аз стъпих на много здрава основа, поставена от Невенка Бърдарева, която е създала добро училищно настоятелство и обществен съвет. Аз продължих това, което го имаше като традиция. С постъпването ми в длъжност поставих среща с настоятелството и съвета, където открито им споделих моите виждания и желания какво искам да се случи с нашето училище. Огромня беше моята изненада, когато всички застанаха зад мен. Да, не можем да не се похвалим: това е училище, в което децата идват с униформа, това е училище, в което децата не играят с телефони по време на междучасие, това е училище, в което има строг пропускателен режим, така че може родителите са спокойни, когато техните деца са тук. Родителите ни подкрепят във всяка една инициатива.

Председателят на училищното настоятелство – Иван Хаджирусков, председателят на обществения съвет – Магдалена Клечерова – това са хора, които са толкова отворени и позитивни, че просто стоят до нас и ни стимулират да работим.

Стаите – иновация и красота…

Когато бях дете не харесвах моята класна стая със зелените цокли, със старите чинове, с кафяво боядисан под. Тук е традиция всеки учител да превръща своята класната стая в неповторима и запомняща се. Това не са украсени класни стаи – това са функционални класни стаи. Накъдето и да се обърнат, децата се обучават. Още от малки те формират естетически вкус, да усещат красивото, а началният учител има е голяма роля.

За организацията на 90-годишнината

В продължение на 5 месеца екипът учители и родители работихме много упорито, за да се случат тези неща. Получихме подкрепата на община Банско в лицето на кмета Георги Икономов, получихме подкрепата на множество спонсори. Отзоваха се всички родители, които имат възможност да помогнат с кетъринга.

Огромна е заслугата на режисьора Силвия Георгиева, хореографа Райна Асева, музиката е на Марин Бърдарев, спортната композиция е на Георги Кавръков.

Това мероприятие ще остане за обществеността на Банско, за всички настоящи ученици, които получават тениска със спомен – логото на училището. Не мога да споделя с гордост, че днес ще прозвучи химна и на началното ни училище, чийто автор е дългогодишният учител Мария Маламова, а музиката е нейният ученик и настоящ учител по музика – Марин Бърдарев.

Днес в една от най-красивите училищни сгради на Банско, в мозайката на един от коридорите е вградена годината 1929. Деветдесет години от завършването на целия комплекс – училище, читалище, кино. Тази дата връща мислите в далечното минало, “на попрището важно във средата”... ПРОСВЕЩЕНИЕТО НА ЕДИН НАРОД - ГАРАНТ ЗА НЕГОВАТА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ!, разкзва Гълъбица Тодева.

Тя ни запознава с образователната дейност в Банско и нейните дълбоки корени.

Тези думи, навярно са били символ - верую за хората от едно подпланинско селище, успяло през всичките 500 години на робството да оцелее физически, да се съхрани духовно, да остане чисто българско, без заселници - поробители... Характерен за местното население е феноменът - буден ум и вродена предприемчивост, създали известна икономическа стабилност като естествена първооснова на духовното възраждане. Дарбата избуява там, където има условия. Знае се кой отваря Банско към света - банските търговски фамилии утвърдили традиция в контактите, чрез своите търговски кантори в различни европейски градове: Беч /Виена/, Париж, Лайпциг, Земун, Нюрнберг, Букурещ. Икономическият просперитет обуславя присъствието на духовни ценности - живопис и книжовност, архитектура и фолклорно богатство... Екатерина Бояджиева, достойна потомка на Хадоивълчовия род посочва много имена на известни и по-малко известни първи книжовници и просветители - двамата братя на Паисий Хилендарски: Лаврентий - игумен на Хилендар и Зограф и Хаджи Вълчо - крупен търговец и щедър дарител, митрополит Неофит, йеромонах Йеротей, митрополит Серафим, йеромонах Харитон, поп Петър Бенин...

Училищното дело в Банско столетия наред е било с голям обществен приоритет. Децата, малки и големи са посещавали уредените в различни къщи килийни училища, в които учителите са били свещеници. В една от стаите на музей “Неофит Рилски” днес може да се види възстановка на килийното училище на поп Петър Бенин, баща на бележития възрожденец. Историята е запазила имената и на други килийни и светски учители от Банско: поп Филип Тренчев, поп Никола Захов, монах Вишан, поп Димитър Попмладенов, Никола Сирлещов, Тодор Хаджистенов, Милана Колчагова...

В записките си Александър Чучулайн отбелязва:

“Училище в Банско има от незапомнени времена и то никога не е попадало под чужда духовна власт. Първоначално учители са били свещениците, които са учели децата на четмо и писмо. През 1835 година църковното настоятелство изкупува една къща за училище, в което за учители са назначени мирски лица...”

Напълно възможно е, когато през месец януари на 1835 година в Габрово е открито първото българско светско училище, по образец на съвременните европейски училища, с главен учител - синът на Банско Неофит Рилски, в родното му място родолюбиви и просветни дейци като Марко Георгиевич Везьов и Михаил Герман да подкрепят идеята да има светско образование и в подпиринското селище.

И двамата братовчеди на Неофит Рилски по майчина линия са били известни богати търговци и просветители, със специални мисии в сръбския кралски двор на Михаил Обренович. В продължение на много години те финансират просветното дело.

Потвърждение на същото намираме и в едно писмо – отчет от 1901 г. до Българската екзархия в Цариград на Христо Анчев, главен учител в банското православно смесено основно училище. Това писмо дава още по-добра светлина и за щедрото дарителство на банскалии в името на образователното дело. Сведенията на Христо Анчев се базират на достоверна информация." Дедо Марко Везьов, родом от Банско / визиран е Марко Георгиевич Везьов/, след като изучил негде в Европа, заемал длъжността сръбски консул в Букурещ и от там много съдействал за съграждането на едно такова ново здание, за която цел изпроводил и 2000 гроша пари и се започнало градението на училището...” Ценни сведения за Банско съдържат записките на възрожденския учител – пътешественик Васил Кънчов от 1891 г. “Училището е построено на два ката. Съзидано е от камъни- здраво и хубаво...зданието е построено в 1857 г.

Пред училището има голям двор, тук видях за пръв път... гимнастика за упражнение на учениците...заградена е хубава градинка, пълна с цветя. Чешма с прекрасна студена вода тече в двора. С една реч училището има всички удобства за учене и игране на учениците.” Известен следовник на светското образование е учителят Никола Поп Филипов, който в 1847 година превръща метоха в Банско в светско училище и ревностно продължава новата взаимоучителна метода на преподаване по образец на европейската образователна система. При моите ежедневни мислени разходки из миналото на Банско установявам една удивителна закономерност, неоспорим факт за героите от национално-освободителните борби. Най-смелите и готови да се хвърлят в огъня на борбата, обречени на Свободата са...УЧИТЕЛИ! Нека да проследим част от спомените на Лазар Томов.

“През 1896 г. , есента Гоце бе назначен за главен учител в Банско...Още отначало пролича, че новият главен учител в Банско носи нещо друго...запозна се с по-събудените банскалии, намери почва между тях и образува таен революционен комитет.” Сред съратниците на Гоце Делчев са негови съученици от Солунската българска гимназия. Радон Тодев, герой от Илинденската епопея 1903, Димитър Тодев /Мингьо/ - председател, Костадин Молров /Кочо/- секретар, Симеон Молеров - началник на тайната полиция и оръжейните складове... В продължение на повече от 50 години неизменно сред учениците е Ангел Балев - дългогодишен учител и общественик, смел поборник и летописец на илинденските събития от 1903 г. Той е инициатор и организатор на станалите традиционни ученически гимнастически упражнения, поставяни ежегодно на празника на светите братя Кирил и Методий – 24-и май.

Щафетата е продължена от учителя по физкултура Димитър Сугарев с учениците от техникума па дървооброботване и дърворезба “Нкола Вапцаров”. На 24-и май на градския стадион банскалии изживяват незабравими тържествени мигове, вълнуващ щрих от историята на просветното дело.

На 5-и октомври 1912 г. Банско се самоосвобождава от Османско робство. Тогава 9-те войводи, оглавили събитията: Хр. Чернопеев, Г. Занков, Г. Каролев, П. К. Яворов, Таско Стоилков, А. Х Василев, П. Добринович, М. Чаков и Й. Вапацаров изработват протокол и изпращат до държавното управление искане Банско да стане град и околийски център. От тогава Банско е град и временно - около година и половина в родната къща на Паисий Хилендарски /предишен метох/ се помещава околийското управление. По-късно къщата става училище, до 1922 година, когато пожар я унищожава. Неугасващи светилници са училищата в Банско, от далечното минало до днес.

Нуждата от по-голяма сграда, която да приюти всички – малки и големи деца, е била причината управата на града да започне да мисли за построяването на ново училище. В протокол от 9-ти май 1924 година намираме следното...” Общинският съвет, заедно със същото училищно настоятелство: кмет Лазар Иванов Гълъбов, помощник-кмет Иван Докторов и общински съветници / изброени са 7 членове/, съвместно с училищното настоятелство …/изброени са 5 човека/ ...с дневен ред: продължение въпроса с построяването на основното училище... Тези събития се случват по времето на двумандатното кметско управление на Лазар Иванов Гълъбов / баща на моята майка/. Строителството изисква оромен труд и средства...Целият сграден комплекс успешно е завършен през 1929 година. Прагът на това училище са пристъпили хиляди чеда на Банско.

Дълги години в него е основното училище /прогимназия/ “Неофит Рилски”, а в последно време тук се учат децата на начално училище “Отец Паисий”. Голяма и красива знакова сграда, приютила някога не само училище, но и читалището и киното на града. Днес, когато ръководство, учители и ученици от Начално училище “Отец Паисий” се подготвят да отбележат 90-годишнината от построяването му, да им пожелаем здраве и неспирен полет на крилете на науката и познанието. Всички знаем, че “НЕ СЕ ГАСИ, ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ!”

ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК 

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2za
loading...