Изгорени са турски знамена в Солун
Турция разкритикува изявленията на Гърция срещу решението за превръщането на статута на "Света София" от музей в джамия. Анкара отговори след първите мюсюлмански молитви в "Света София" от 86 г., които се проведоха в петък, информира АФП.
През последните месеци напрежението между Анкара и Атина ескалира, особено около казуса със "Света София" и сондирането в Източното Средиземноморие.
Вчера турският лидер Реджеп Ердоган се присъедини към хиляди мюсюлмани на първите мюсюлмански молитви, откакто "Света София" бе превърната от музей в джамия този месец.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис коментира, че случващото се в Истанбул "не е показ на сила, а доказателство за слабост".
Реакцията за отварянето на "Света София" за мюсюлмански молитви "още веднъж разкрива враждебността на Гърция към исляма и Турция", отговори говорител на Министерството на външните работи на Турция.
Говорителят заяви, че Анкара "остро осъжда" изгорените турски знамена в Солун и обвини правителството и парламента на Гърция в "провокиране на обществото с враждебни изявления".
"Разглезеното дете на Европа", което не може да приеме промяната за "Света София", още веднъж "изпадна в заблуда", подчерта представителят.
На 10 юли президентът на Турция Реджеп Ердоган обяви, че близо 1500-годишният храм отваря за мюсюлмански молитви след решение на турски съд, че превръщането на сградата в музей от основателя на съвременна Турция е незаконно.
Храмът е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Издигнат е от византийския император Юстиниан I през 537 г., но превърнат в джамия след превземането на Константинопол от османците през 1453 г.
Превърнат е в музей като ключова реформа на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк след разпадането на Османската империя. /news.bg/
