35 години от грандиозната победа на Марек наo германския колос Байерн

снимка: ФК Марек, архив

Че футболът е непостижимо велика игра, се доказва от чудесата, които понякога се случват и на нашите стадиони. В тази графа, и то на най-челните места, може да бъде поставен мачът Марек от Станке Димитров (сега Дупница) срещу баварския колос Байерн (Мюнхен). Класически пример как Давид бие Голиат, пише trud.bg.

За огромна българска гордост невижданият героизъм се сътворява от един малък клуб, който доказва максимата, че на терена винаги излизат 11 срещу 11 и победата е непредсказуема. Марек - отборът, кръстен на местен антифашист, от 30-хилядно градче, което дори не е окръжен център, се сражава и надиграва отбор от световния Топ 5 за всички времена. Байерн е величествен клуб, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион.

Победата на Марек и начинът, по който е постигната, са без аналог не само в българската футболна история, но дори и в световната. 2 години преди Байерн да изпадне в непреодолима ситуация в Дупница, изпитва нещо подобно на стадиона в град Ереван, но това, което му се случва в арменската столица, е като детска игра, сравнено с унижението на стадион "Бончук" в Дупница.

Славният ден е 2 ноември 1977 година. Марек участва за първи път в европейски турнир, след като предишния сезон като новак в елита завършва с бронз. В първия кръг от турнира под ножа минава солидният тим на Ференцварош, който си тръгва с три безответни гола от България и с лошия привкус на бренди "Плиска". Във II кръг жребият е благодатен, Марек получава за съперник великия Байерн (Мюнхен), който за пръв път гостува в България, и то на възможно най-екзотичното място.

Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА.

Но те дори не подозират, че ги очаква футболният ад в пълния смисъл на думата. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Дупница, тогава Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник.

Срещу тим, който въобще не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг Велбъжд, или един от най-славните клубове в света.

И от първата минута играчите на Марек заличават колосалната разлика в класите. Поемат инициативата, плетат комбинации, атакуват безспирно, редят положение след положение пред вратата на футболната икона Сеп Майер. Гостите рядко преминават в настъпление, но действията им са апатични и безопасни за вратаря Стоянов и защитата пред него. А пред тяхната врата ври и кипи и се удрят греди. Първият гол за Марек идва закономерно в 37- ата минута на мача, когато единият от двамата близнаци Петрови - Иван, засича топката в мрежата.

Един гол вече е върнат, остават още два. Само 5 минути по-късно местната знаменитост Сашо Паргов сътворява изпълнение за историята. С воле от границата на наказателното поле намира горния ляв ъгъл на баварската врата. Майер е безпомощен пред това уникално изпълнение. Резултатът вече е 2:0 , а до подвига остава само още едно попадение. До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката "белите" от Байерн се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна.

Прогнозите, че Байерн ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. Общо взето се повтаря картинката от първата част, с далеч по-креативна игра на "червено- сините" домакини. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. Байерн все пак оцелява по чудо, но Марек е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги. А показаното срещу баварците разбива на пух и прах ширещите се твърдения, че Марек разчита само на брутални действия и груби нарушения. Отборът, който прави играта в този епичен мач, е българският.

"Изключителен мач - е оценката на тогавашния старши треньор на Марек Янко Динков. - След като отстранихме Ференцварош, жребият ни противопостави срещу възможно най-силния съперник - Байерн. Отбор, който притежаваше страхотни футболисти в лицето на Майер, Шварценбек, Герд Мюлер, Хьонес, а в същата година стартира и кариерата на младия Румениге. Отсъстваше само Бекенбауер, който бе преминал в американския Космос. Нашата голяма сила бе в колектива, момчетата и треньорите бяхме като едно сплотено семейство. Не им позволихме да си разиграват коня и успяхме да реализираме две от положенията. За съжаление не успяхме да стигнем до пълния обрат в двата мача, но като цяло останахме много доволни от постигнатото. Нашите момчета стриктно и дисциплинирано изпълниха задачите. След мача нямаше разочарование, все пак бяхме постигнали престижна победа срещу не кой да е. В най-силните години на Байерн Марек не само игра срещу тях, но и ги победи."

Марек е футболен феномен. Отборът и до днес е единственият роден клуб от град, който не е окръжен, стигнал до турнирите в Европа. През 1978 година Марек завършва 14-и в първенството, но печели една знаменателна Купа на България (тогава Купа на Съветската армия) в мач срещу ЦСКА. Този успех се превръща в истински мит, защото малкият Марек разваля удоволствието на най-титулувания български клуб в сезона на неговата 40-годишнина. Това прави тима за втори пореден път евроучастник, този път за КНК.

И отново на "Бончук" пристига знаменит отбор - Абърдийн, предвождан от Алекс Фъргюсън. И Марек отново показва своя непреклонен характер, стигайки до победа с 3:2, но на реванша губи с 0:3. Марек печели и трите си домакински мача и е единственият български отбор с пълен актив на свой терен в евротурнирите.

С местни футболисти Марек постига феноменални резултати. А играчите от този период стават легенди, чиито имена и до днес предизвикват носталгия не само у местните фенове. Братята Петрови, Паргов, Кючуков, Роман Караколев, вратарят Стоянов, Севдин са се превърнали отдавна в незабравими герои. Те са живото доказателство, че с дух, вяра, желание и честност към играта могат да се покоряват мечтите. 35 години по-късно ехото на изпълнения с 30 хиляди всеотдайни привърженици стадион "Бончук" все още не може да заглъхне и ехти със страшна сила в европейската тишина на BG футбола. Най-великата страница в историята на клуба е написана със златни букви и сребърно мастило. /trud.bg/

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода sj2

FACEBOOK