Интервю специално за читателите на ИНФОМРЕЖА
Специалистите казват, че футболистът Васил Божиков е „основният стълб в отбраната на словашкия отбор „Слован“. В спортните издания пише, че този български национал взема правилни решения на тревата, като улеснява работата на колегите си. А Божиков иска още и още от себе си. Казва, че се стреми всеки ден да става все по-добър.
Господин Божиков, бихте ли споделили най-ярките си спомени от ученическите години в родния Гоце Делчев?
Ученическите си години в Гоце Делчев свързвам с Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Учех при госпожа Славка Рангелова, при която учеше и брат ми. И родителите ми, и учителите бяха строги и ме държаха изкъсо. Трябваше да си уча уроците и да си пиша домашните. Разбира се, това е било за добро. Този период свързвам и с много игри. По физическо възпитание ми преподаваше господин Георги Николов, който ни запалваше по футбола и по други спортове. Винаги имахме състезания с другите две основни училища – Второ и Трето, провеждахме състезания „Бързи, смели, сръчни“, както и турнири по футбол. Винаги искахме да бъдем първи и тогава започнах да си мечтая да бъда спортист.
Кога се роди интересът Ви към футбола?
След 7. клас заминах за Пловдив, за да уча в спортна паралелка.Беше ми трудно – голям град, нови хора, всичко ново. Понякога си поплаквах, но това калява. А натоварването беше голямо – училище, тренировки, самоподготовка. На другия ден пак същото.
От малък гледах мачове по телевизията. Помня Световното първенство от 94-та и участието на България.След мачовете настъпваше голяма радост. Тогава пожелах и аз да стана футболист. Гледах и батковците, които играеха в училището. Исках да играя с тях и понякога ме слагаха на вратата. Голяма радост беше тогава.
С какво сте запомнили „прохождането си“ в „Пирин“ - Гоце Делчев?
Като разбрах за „Пирин“, отидох на стадиона. Треньорът Иван Карталов позволи на мен и на още няколко деца да тренираме с неговите състезатели, които бяха с 1-2 години по-големи от нас. Като чух, че ще ми направи картотека, бях на седмото небе от радост. Една година играх с неговия отбор и после заминах за Пловдив.
Какво е усещането да сте шампион със „Слован“ и как се чувствате като капитан на Клуба?
Да си шампион, е плод на дългогодишна работа и на вяра в себе си. Това беше една от детските ми мечти и съм много щастлив. Да вдигнеш купата над главата си като капитан на тима, е нещо уникално, за което съм си мечтал.
Как приемате номинацията за футболист № 3 на България?
За мен беше изключителна чест да бъда на церемонията за футболист на България и да получа наградата за трето място за миналата година. Приемам това като награда за всичките тези години досега и отделно като мотивация да не спирам, а да продължавам да ставам още по-добър.
Какво си пожелавате за Новата година в професионален и в личен план?
В момента съм на подготовка в Турция и се надявам да свърша много полезна работа. А за Новата година си пожелавам да бъда жив и здрав – както аз, така и моето семейство, всички приятели. Пожелавам си също да работя и да ставам все по-добър във всяко отношение. Големите ми цели и мечти са свързани със „Слован“ – за втора поредна година да спечелим купата. А с националния отбор – да си спечелим място на Европейско първенство.
Какво ще пожелаете на читателите на ИНФОМРЕЖА?
Да бъдат здрави те и семействата им! Да имат една успешна и щастлива Нова година!
