Хибридизацията на вълци с кучета остава неуправляема в цяла Европа

Снимка на отстрелян хибрид, който на външен вид прилича на куче, а генетичното изследване показа, че 80% от гените са на вълк. Животното е с татуировка на корема, което е доказателство, че в България се развъждат хибриди.

С кучешките гени при вълците се внасят елементи на поведението на домашните животни като липса на страх от човека

България е една от 10-те страни в Европа, в които препоръките на Европейската комисия и Комитета на Бернската конвенция не се прилагат изобщо.

Ново европейско проучване установява, че много европейски държави не спазват международните правни споразумения, свързани със смекчаване на хибридизацията на вълци с кучета, установена на целия континент.

Мерките включват научен мониторинг на хибридизацията, дейности за намаляване на безстопанствените кучета в природата, както и забрана за отглеждането на хибриди за домашни любимци.

От биологична гледна точка вълци и кучета са един и същи вид и при влошени екологични условия са в състояние да се кръстосват, произвеждайки жизнеспособни хибридни потомства.

„Подобна хибридизация с високи проценти може да компрометира генетичната идентичност на вълчите популации, като потенциално ще повлияе на  поведението, екологията и природозащитното им състояние“, казва проф. Паоло Чиучи от университета в Рим „La sapienza“.

С кучешките гени при вълците се внасят елементи на поведението на домашните животни като липса на страх от човека, което създава предпоставки за конфликти.

Благодарение на постоянните консервационни усилия като законова защита и управление на местообитанията на вида (без интродуциране на индивиди) през последните десетилетия вълците успешно се разпространяват в Европа.

„Важно е, че при подобно разпространение животните  често преминават през селскостопански райони, където е по-вероятно да срещнат кучета и шансовете за хибридизация са по-високи. В същото време бракониерските и ловните дейности могат да нарушат социалните връзки в семействата на вълците, позволявайки повече възможности за кръстосването им с кучета”, коментира Чиучи.

Проучването включва социологическо изследване, ръководено от д-р Валерия Салватори от Института за приложна екология в Рим, адресирано до всички членове на Европейската инициатива за едрите хищници (Large Carnivore Initiative for Europe), специализирана група към Международната комисия за оцеляване на видове (Species Survival Commission) на Съюз за опазване на природата (IUCN  – International Union for Conservation of Nature).

„Целта ни беше да проучим появата на хибриди между вълци и кучета в европейски мащаб и да оценим съгласието на националните правителства с двете най-важни части от европейското законодателство за опазване на природата: Бернската конвенция и Директивата за хабитатите на ЕС, които изискват намаляване на такава хибридизация“, казва д-р Салватори.

Проучването разкрива, че повечето европейски държави със стабилни популации на вълци нямат национални политики за ефективно и навременно справяне с проблема с хибридизацията. Страните не успяват да приложат мерки за смекчаване на проблема, тъй като засега няма международни споразумения и стандарти за това как ефективно да се определят и управляват хибридите, законно и по социално приемлив начин.

Междувременно хибриди вече са установени във всичките европейски популации на вида, а експертите се опасяват, че явлението е във възход на континента. Независимо от това, в момента хибридите изглеждат сравнително малко и д-р Салватори подчертава, че „все още сме в състояние да се справим ефективно с този проблем, ако се предприемат бързи действия в континентален мащаб.“

В момента в повечето държави се разчита на генетични тестове за откриването на хибриди. Те са по-надеждни в сравнение с изследването на външния вид, при което може да има субективност. Генетичните анализи обаче варират значително в различните лаборатории в ЕС, което пречи на пълната съпоставимост на резултатите.

„Тъй като вълците не спазват политическите граници и често ги пресичат, стандартизирането на процедурите и инструментите за тестване в европейските лаборатории е от решаващо значение за насърчаване на ефективното управление“, подчертава Салватори. „Също така, днес ни липсва научно съгласие за определението на хибрид вълк-куче, което е необходимо, за да се гарантира, че всички страни работят за една и съща управленска цел“, допълва Чиучи.

Изследването е съвместно в съавторство с 37 експерти от 34 различни европейски академични, изследователски или управленски институции. Елена Цингарска от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ е предоставила данни за генетичното състояние на вълчата популация в България.

Как да управляваме хибридите между вълци и кучета на практика, е сложен и силно обсъждан въпрос, който някои от авторите на новото изследване вече са разгледали в предишна статия, публикувана във Frontiers in Ecology and Evolution (Donfrancesco et al. 2019).

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ e организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза. От 28 години Сдружението работи за проучването, опазването и възстановяването на флората и фауната в природните екосистеми, съхранението им за бъдещото поколение и популяризиране на проблемите на природозащитата сред широката общественост.

СДП БАЛКАНИ развива екологично образование за малки и големи, като поддържа два образователни центъра –  Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато” и Образователен център за едрите хищници, с. Влахи.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d