2000 жалби срещу онлайн търговци през 2016 г.

Снимка: КЗП

Близо 2000 са жалбите в Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу онлайн търговци през миналата година, което е с около 400 повече спрямо предходната.

Ръстът им е свързан с обстоятелството, че все повече потребители в България предпочитат да пазаруват онлайн, както и с динамичните промени в нормативната уредба, към които част от търговците не успяват толкова бързо да се адаптират. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов по Нова ТВ.

Съставени са над 300 акта или в малко по-голям процент от случаите, в които комисията констатира нарушения при проверки в останалите сектори.

„Едно от най-съществените нарушения, които напоследък установяваме, е неспазване на прекалено кратките срокове за доставка, които търговците понякога обещават в офертите си в стремежа си да привлекат повече клиенти. Затова е добре, след като са избрали какво ще си купят, потребителите да сравнят няколко оферти и тогава да преценят, като не се осланят единствено на кратките срокове, в които могат да получат стоката, защото понякога това си е чиста уловка”, препоръча Маргаритов.

Той добави, че наскоро институцията се е произнесла за нелоялна практика, при която търговец е анонсирал безплатна доставка при поръчка над определена стойност, но впоследствие не е спазил уговорката.

Председателят припомни, че срокът за упражняване правото на отказ от онлайн покупка е 14 дни, като търговецът е длъжен отново в 14-дневен срок да върне на клиента си парите по начина, по който са платени. Вариантът с ваучерите за възстановяване на платените суми може да е само по желание на клиента.

Има групи стоки, които не могат да бъдат върнати – по индивидуални параметри, продуктите на интелектуалната собственост, билети за пътувания. „Ако си купите една книга, не можете след 14 дни да я върнете – най-малкото Вие сте я прочели. Но за стоките, които са най-търсени – дрехите, спортни стоки, битови електроуреди, правото на отказ важи в пълна степен и може да бъде упражнено в 14-дневния срок безусловно”, обясни Маргаритов.

Председателят насърчи потребителите да бъдат активни във всеки случай, когато правата им са нарушени.

„Трябва да знаем, че имаме права, които са записани в закона. Същевременно трябва да имаме потребителско съзнание – да сме убедени, че можем да отстояваме тези свои права и да сме убедителни, когато го правим. Поведението на информирания клиент респектира търговците и те реагират. Но, когато не се случи така, че реакцията да бъде навременна и адекватна, ние можем да помогнем”, посочи той. 

Маргаритов коментира и темата за есемесите на кирилица и латиница: „По сигнал на потребител, който стигна до нас чрез медиите, ние установихме, че гражданите не са добре информирани, че има такава разлика. В режим на диалог се опитваме да направим така, че посредством една добра практика телекомите да дадат възможност чрез пакети безплатни есемеси на потребителите да пишат спокойно на български, без да се притесняват, че това ще им струва по-скъпо.”

Секторът телекомуникации остава най-чувствителният. Независимо от това, че жалбите продължават да представляват най-голям дял от общия брой постъпващи в КЗП на годишна база, те все пак намаляват. Ако през 2014 г. са били 50%, то през миналата вече са около 30%.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xd

FACEBOOK