Навършиха се 144 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола. На 19 февруари коленичим отново пред паметника на Левски в центъра на София.
Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой на времето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.
Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд.
Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той още не е навършил 36 години. /БГНЕС
