В ранната съботна утрин автобусът пое от Кюстендил през София в посока ГКПП Калотина. Покрай криволичещия път Княжевац – Пирот, бе нашата първа отбивка, а именно водопадът Бигор на река Станянска. Изворът на Бигрен поток се намира на около триста метра нагоре по реката от варовиковите басейни и сред местните е известен като „лудо врело” („лудият извор”). В участъка е имало дванайсет воденици за мелене на жито.
Воденичните камъни отдавна не се въртят, а останките на сградите са обрасли в храсталаци. По пътя за Княжевац се спряхме в село Долна Каменица, за да разгледаме църквата Света Богородица. Тя е построена през 14 век на левия повдигнат бряг на Търговишки Тимок от неизвестен покровител. Църквата е уникален шедьовър на средновековната архитектура. Нетипични за православното християнство са двете средновековни готически кули, които са и по – високи от купола. Всички вътрешни стени, дори и тези в кулите, са изписани.
Стенописите са запазени и са с изключителна художествена стойност. На първия ред е покровителя със семейството си, след това е представена и Богородица. Южно от вратата са поставени фигурите на двама прегърнати конници Теодор Тирон и Теодор Стратилат. В следобедните часове разгледахме Злотска пещера (Лазарева пещера), една от най – големите пещери в Сърбия. Пещерата е изградена от подземна река, която все още минава през нея. Общата дължина на Злотска пещера е (9818м.). Тя е обявена за природен паметник в геологичното наследство на Сърбия. Постоянната и температура е 8 градуса по Целзий.
След пещерата се отправяме към един от най - големите каньони в Сърбия. Изкачихме се до високото плато по скални странични пътеки със спиращи дъха гледки. Опознаването и проучването на Лазарев каньон не е лесно. Каньона е дълъг (4500м.) дълбок (350-500м.) и минимална ширина от 4м. По ръба на каньона, се наслаждихме на непрекъснато променящите се гледки. Отвесни варовикови скали с уникално разнообразие на карстови форми, карстови долини, дупки, пукнатини и пещери и предлага прекрасен фон за перфектната снимка. Вечерта в мотел „Панорама“ опитахме от традиционната сръбска кухня в очакване на следващия ден.
В сръбската планина Ртан се намира загадъчен връх, койтовълнува учени, метафизици, футуролози и обикновени хора. Планината Ртан и връх Шиляк (1560м.) е с формата на пирамида. Който веднъж е стъпил на него и е усетил необикновеното му влияние, задължително размишлява какво е това място. Идеална геометрична форма на пирамида и озадачаващи пропорции на планината Ртан, няма как да бъде образувана по естествен път под влиянието на природни сили. През годините назад са правени различни изследвания, които категорично доказват, че планината излъчва електромагнитни вълни 28 kHz, нискочестотни звукови вълни и ултразвукови вълни.
Мястото си е спечелило световна слава заради способността на планината да издава звуци, наподобяващи човешко дишане, които излизат от нейните недра. Още по – загадъчно е как едно творение на природата може само да придобие формата на идеална пирамида. Мястото явно е привличало хората още от древността, тъй като преди стотици години около Ртан са построени девет манастира, от които три са оцелели и до днес. От върха се простира гледка дори до вливането на реките Сава и Дунав, Авала, Копаоник, Стара Планина, Видин с част от България. Ето защо хората казват, че с изкачването на Ртан ще се излезе на покрива на Сърбия.
Ртан е известен със своите ендемични растения, защитени от закона, а от тях, разбира се, най – известният е рътански чай. На върха почти винаги има облак, който в слънчеви дни прилича на ореол. Разходката до върха ни отне около 4 часа. Оставихме планината, заредени с енергия и емоции и се отправихме към Сокобаня.
Разгледахме зелената градина над река Моравица и турската баня – Амам в центъра на Сокобаня, която датира от ХV век. Тя е единствена оригинална баня, която е в експлоатация в региона. Построена е от турците върху основи на римски терми, както се вижда от старите основи и фрагменти от римски тухли, както и римска мозайка на басейна в банята на жените.
Предстоеше ни обратния път към дома. Оставихме в София част от групата. Благодарихме на Стоян Качов – нашия гид за изключителната всеотдайност и професионализъм, които прояви през дните, в които бяхме заедно и си пожелахме: "До нови срещи!" Така приключи тази изключително емоционална екскурзия.
