В навечерието на националния празник, в който отбелязваме Деня на независимостта на България, отиваме до кресненското село Ощава. Точно преди месец то беше известно единствено с минералните си бани и красивата планинска природа. На 24.08.2017 г. Ощава, Мечкул, Влахи и Стара Кресна се превърнаха от географски местности в място на „черното и сухото“.
Колко е независим човек след като над него властва природата и стихията?
Местни разказват, че „атлет не може да надбяга огъня“. Пламъците са били толкова силни и бързи, че преминават 7 км, от които гора, за около 15 мин. Апокалиптично и страшно било, когато слънцето е изцяло скрито от гъстите облаци дим.
Димитър Стоилов е на 67 години. Родом е от Ощава. Къща му се намира в махлата, в която пламъците бяха най-силни и страшни. Те отнемат на Димитър дома, строен с много труд и лишения. Разказът на дядо Митко започва с това, че след като е разбрал за пожара води кравата и телето до близкия вир. Там завързва животните, а 8 овцете пуска. Започва евакуацията. Митко отива с жена си в Стара Кресна, а след това в Благоевград при децата си. На следващия ден му се обаждат и той разбира, че къщата му е изгоряла. Това е и същият ден, в който дядо Митко е имал рожден ден!
„На 24. срещу 25. август вече пожарът гореше със страшна сила. На моя рожден ден разбрах, че къщата я няма!“, споделя Димитър.
Къщата е с мазе на приземния етаж, втори-жилищен, и таван. „Наоколо гореше, преодоляхме го, имаше вода от вадата и гасихме. Мислихме, че е спрял, но дойде полицията, пожарната, горски и отидохме в Стара Кресна“, така започва всичко. „Но огънят е продължил, тогава е станало това. На 25. сутринта дойдох-на рождения ми ден, и нямаше нищо“.
Плановете след случилото се Димитър казва, че не знае какви са. Не иска да се меси в работата на хората, които му помагат със строителството, защото те са специалисти – строители и архитект. „Искам само да имам подслон“, казва мъжът.
Инициативата е подета от кмета Николай Георгиев. Имало е бригада от Гоце Делчев. Сега на обекта има хора от Горна Брезница. Те работят в най-напред по разчистването на терена. Момчетата са посрещани с усмивка от Митко и в края на работния им ден си подават задружно ръка. Дядото дори ги черпи с малко ракия. Той никога не е мислил, че някой ще му помогне при такъв инцидент. Гледайки по телевизията какво се случва, хората в каква безпомощност са, Димитър е бил сигурен, че ако той е на тяхно място, ще е напълно сам. Но сега… „Аз съм малко оптимист! Защото и Димитровден иде! До зимата мисля, че ще стане, а за Димитровден – още по-хубаво.“
Дядо Митко не спира да се усмихва. Той сякаш е надмогнал съдбата си и поема всичко и всички спокойно. Не се притеснява или натъжава да разкаже какво е станало, не отказва и помощ. Хилядократно отправя благодарност на кмета на Кресна – Николай Георгиев.
25 години е работил като шофьор в Пътнически превози. „Наскитах се, не ми се стой в Благоевград. Върнах се тук, но…“, спира Митко разказа си до тук. Той обаче е твърдоглав и казва, че не се връща назад, няма причина да го прави. „Има само напред и нагоре!“
В момента живее във вила на близки хора. „Ако до зимата не стане, има къде да съм, но като гледам как вървят нещата, мисля, че ще стане бързо.“
Според него бързата организация, която е направил кметът за изграждането на къщата, е невероятно нещо. „Така се сплотява народът!“
Около неговата къща има още три изгорели. „Хората живеят в Благоевград. Цяло лято това момче стягаше къщата, да се настаняват в нея. Но излезна друго“, разказва Митко.
В момента на разговора ни тече работата на строителите. Те подравняват с багер, разчистват мястото. В същия момент пристига и архитект Росен Чанков. Учил е и живял в Англия около 15 г. Върнал се е в България и виждайки цялата гора почернена, казва: „Какво стана! Унищожена е цялата природа!“
Днес е донесен и първият дървен материал за къщата.
„За три дни беше съборено и почистено всичко, което беше изгоряло, всичко ненужно, което не може да се използва. С помощта на техниката и доброволците от Гоце Делчев, и нашите хора площадката около къщата също бе почистена така, че да е удобно за работа. Днес дойдоха и първите строителни материали, които са дарение от друга фирма. Архитектът вече е тук за да обсъдим бъдещото строителство. Отзовахме се по молба от кмета и с наше желание. Надявам се да възстановим къщата на бай Митко. Има и още къщи, които се нуждаят от помощ, но силно искам и другите фирми да вземат участие“, сподели отговорникът на строителната група от Горна Брезница.
Плановете за къщата е да се укрепи и възстанови това, което е останало, и да се направи още един жилищен етаж. Важно е времето да позволи ремонтът да протече гладко, защото както казва строителят „все пак сме в планината, все пак денят вече е по-кратък, идва есента“.
Стига да има ритмично снабдяване с материали, работниците ще са тук всеки ден и ще се опитат с всички сили да направят необходимото. „Времето до зимния сезон е много ограничено, но поне да има покрив, ще се погрижим“, казва Георги Дивилски.
Ще се направи бетонов пояс, за да се заздрави това всичко, което е съществувало, след това се правят окрепвателни колони, за да се укрепи и гредоредът и след това започва да се изгражда на ново с тухли. Това е организацията на строителните дейности.
Дядо Митко, послушен и усмихнат, гледа и помага за новия си дом. Около него всичко е изпепелено, но ни и надеждата му.
