101 години без Димчо Дебелянов

Снимка: Уикипедия

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, като семейството му се преселва в София през 1904 г. Списание "Съвременност" публикува първите творби на поета с името Димчо Дебелянов, когато е на 19-годишна възраст, като негови кумири тогава са Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

През 1916 г. подпоручик Дебелянов заминава като доброволец на Македонския фронт, като остават думите му: "Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна". Пада убит на едва 29 години в сражение с ротата си срещу англичаните на 2 октомври 1916 г. близо до Горно Караджово в днешна Гърция.

Отдаваме почит към паметта на българския поет с три от най-красивите му стихотворения.

Да се завърнеш в бащината къща...

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk